SITE OF YOGA AND MEDITATION Самовнушението в древността и днес
Home   Contacts

---

New !
Разширено и обновено издание на книгата:
САМОВНУШЕНИЕТО В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС, Изд. 2011 г., Медицина и физкултура - 207 стр.

Изтегли "Йога сутри - samadhipadah"

САМОВНУШЕНИЕТО В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС

Никола Константинов Петров

Изд. “Медицина и физкултура” 1983, 1987- 115 стр., Изд. Прогрес, Москва, 1986

          Съдържание:
           Самовнушение и Йога
          Самовнушение и Будизъм
         Самовнушение и Конфуцианство
        Самовнушение и Даоизъм
       Съвременни методи за автогенна тренировка
      Янтри и Чакри       Мантри
     Техники за медитиране
    Техника за пасивна медитация
   Кундалини. Медитация върху чакри
  Техники за динамична медитация
Социална практика и самоусъвършенствуване на личността

Предисловие

Книгата беше създадена в условията на друга обществена система. За да се добие представа за това колко много се е променила читателската нагласа, през изминалото време, ще отбележим, че тогава понятието медитация не се толерираше от издателствата и се избягваше от авторите, които го заместваха с понятието концентрация ("Упражнения на йогите", А.Миланов, И.Борисова, 1961; "Йога", В.Евтимов, 1981; "Йога-основни термини", К. Кънев,1984 и др. автори). Всъщност, настоящата книга е първата в българската литература, по йога и други древни практики, в която понятието медитация се употребява за обозначаване на специфичното психическото състояние обединяващо трите последователни степенни - Дхарана, Дхиана и Самадхи в осем степната Йога на Патанджали (някои автори отъждествяват медитацията само със степента Дхиана). С оглед на отминалите 25 години от първото издание на книгата, настоящата електронна адаптация е освободена от всичко излишно и чуждо на духа й. В пределите на малкия й обем някои раздели са силно компресирани и недостатъчни за придобиване на задълбочени познания. Това поражда идеята за евентуално ново, разширено и преработено издание, една дейност, с която авторът с удоволствие би се заел при едно благоприятно стечение на обстоятелствата .

САМОВНУШЕНИЕ И ЙОГА

Според легендите преди повече от пет хиляди го­дини до Северна Индия достигнали племена, които наричали себе си арийци (благородни). По-късно те се смесили с местните дравидски племена. Смята се, че арийците са създали най-старата индийска литература Веди. Тази литература об­хваща периода 1700—800 г. пр. н. е. и съдържа както поезия, така и проза. Основните философски, етични и религиозни концепции на Ведите са коментирани в Упанишадите, които представляват тайни знания, предавани от учител на ученик. Известни са повече от 200 Упанишади. Последните от тях са написани през XIX в. Най-важните, 12 на брой, са съставени през периода 1200 - 600 г. пр.н.е. Те представляват един опит за осъзнаване и обясняване на света с помощта на причи­ната. Основните философски въпроси в тях са: Откъде ид­ваме? Накъде отиваме? Каква непроменяема същност стои зад този непрекъснато изменящ се свят. Тези Упанишади не се свеждат само до съзерцаване на външния свят и анали­зиране на неговите конкретни и абстрактни форми, но посоч­ват и пътища за физическо и духовно усъвършенствуване:

“Първите белези на практикуващия йогин са лъчезарност, здраве, духовна и физическа чистота, хубав глас, приятен дъх...” (Shwetashwataropanishad).

„След практикуване на пози, тогава, о, Герджи, човек трябва да практикува йогийското дишане” (Shwetashwataropanishad).

От гледна точка на системата Йога, Упанишадите представляват философско-етично ръководство. Голяма заслуга за систематизацията на Йога има Патанджали. В своята книга “Йога-сутра” той излага основните принципи на йогийската философия, психология и етика, както и правилата за медитация. Патанджали разглежда 8 степени в изграждането на йогина. Те са: яма, нияма, асана, пранаяма, пратиахара, дхарана, дхиана и самадхи.

1.Яма забранява на практикуващия кражбата, лъжата, употребата на насилие, приемането на подаръци, както и по­стъпки, продиктувани от емоционални мотиви. Тези пасивни морални ограничения целят преди всичко емоционалното охлаждане на йогина по пътя на намаляване на негативните социални контакти.

2.Нияма включва външно и вътрешно телесно очистване, постигане на независимост от външни природни и социални условия чрез аскетизъм, изучаване на философия и религиозни занимания.

3.Асана се изразява в практикуването на специфични пози; (статични физически упражнения).

4.Пранаяма съдържа упражнения по йогийско дишане, както и някои процедури, свързани с храненето. Йогийското дишане съдържа четири фази: вдишване (пурака), задър­жане (кумбака), издишване (речака) и пауза след издиш­ването. Особено внимание се отделя на задържането, по време на което йогините вярват, че се приема жизненоважна енергия - прана. През тази фаза йогините обикновено изпълняват ре­дица автосугестивни процедури. Те вярват, че освен при ди­шането прана се поема от езика и небцето и при храненето. Поради това те внимателно и продължително дъвчат хра­ната, като по този начин, увеличават времето на престоя й в устата.

5.Пратиахара представлява “негативна” концентрация. С нея се цели пълно физическо и психично отпускане. При дълбока степен на отпускане се постига изключване на сети­вата. Подобно отпускане не може да се получи лесно. То се реализира само с активна автосугестия върху състоянието на отпуснатост на тялото, и то след многократни тренировки. С течение на времето при продължителни занимания се по­лучава автоматизъм по отношение на достигането на това съ­стояние.

6.Дхарана е активна концентрация върху обект (външен или вътрешен) със задържане на концентрацията на внима­нието в продължение на 12 секунди.

7.Дхиана е процес на вникване в същността на обекта на съсредоточаване. Ако концентрацията на вниманието върху обекта се задържи в продължение на 144 секунди, което е 12 дхарани, смята се, че е постигната дхиана.

8.Самадхи е крайната, цел на йогина. Ако състоянието на концентрация продължи 1728 секунди, което е 12 дхиани или 144 дхарани, постигнатото е самадхи. Засега не разполагаме с данни за физиологичната значимост на тази продължител­ност. Йогините смятат, че в състояние на самадхи съществува пълна абсорбция на обекта на концентрацията. При това по­ложение йогинът не е в състояние да се разграничи личностно от обекта. Ето как Госвами описва външното състояние на йогина, намиращ се в самадхи: “Той лежеше по гръб на легло, ръцете отстрани. Тялото му ставаше постепенно напълно без­жизнено, дишането и пулсът изчезваха, не се усещаха никакви белези за присъствие на мисловна дейност”. Хьониг описва експеримент, проведен в Института за изучаване на психиката в Бангалоре (Индия), при който 49-годишен йогин бил подложен на физиологични изследвания в състояние на самадхи. Той бил заровен в клетка с обем 1 м3, покрита с дебел пласт пръст, в която престоял 9 часа при силно намалена скорост на протичане на жизнените реакции.

Карлинс и Левис съобщават за случаи, при които индиви­ди в състояние на медитация могат да увеличат честотата на пулса си за продължително време до 300 удара в минута или да го забавят до пълното му спиране, както и за случаи на контролируемо повишаване и понижаване телесната тем­пература на различни части на тялото.

Някои автори включват в понятието медитация последните три степени от развитието на йогина - дхарана, дхиана и самадхи, а други автори - само седмата степен - дхиана. Преминаването от една степен на медитация в друга не се нуждае от прилагането на специална техника. То е свързано само с увеличаване дълбочината на концентрация и е въ­прос на продължителни и упорити тренировки. В зависимост от използуваните специфични техники съществуват различни видове системи йога.От тях най-основни са: мантра-йога, Хата йога, Лая йога и Раджа йога. При мантра-йога концентра­цията се извършва върху специфични думи и изрази (мантри), които при непрекъснато повтаряне (джапа) оказват известно влияние върху някои процеси в централната и веге­тативната нервна система. Тази техника има своите корени още в най-древни времена - при племенните магьосници и заклинатели. С помощта на процеса джапа при сполучливо подбиране на мантрата е възможно да се постигне освобож­даване на нервната система от някои блокиращи я задръжки процеси.

Третата и четвъртата степен в изграждането на йогина - асана и пранаяма, представляват основата на системата Хата йога. Според Чен съществуват повече от 500 асани. Около 30 от тях са основни.

Асаните могат да се разделят на три групи:

1.Пози за медитация и релаксация.
          2.Пози за укрепване на тялото (практикуването им влияе благотворно на вътрешните органи
и гръбначния стълб).
          3.Пози за очистване на храносмилателната система.

Практикуването на асани довежда до разхлабване на връз­ките на гръдния кош, което от своя страна намалява уси­лията и увеличава дълбочината при дишането. Ето защо те се разглеждат като пред­шествуващ етап за практикуването на пранаяма. Тази последователност се запазва и в рамките на отделната тренировка. Йогините приемат, че съществува връзка между дишането и психичното състоя­ние, поради което отдават на пранаяма голямо значение. Смя­та се, че ритмизирането на дихателния процес довежда, до психична релаксация и обратното - психичната релаксация довежда автоматично до ритмизиране на дишането. Йогините препоръчват следните съотношения за продължителност на циклите вдиш­ване, задържане и издишване - 1:4:2 или 1:4:1. “За 16 единици се пълни тялото с въздух от главата до петите, прави се задържане за 64 единици и за 32 единпци въздухът се издишва. Има и друга пранаяма, при която задържането е 64 еди­ници, след което се прави издишване за 16 единици и после се вдишва за 16 единици” (Shwetashwataropanishad).

Някои автори са на мнение, че Хата йога е начална фор­ма на Йога и достига до четвърта степен от схемата на Патанджали. Други приемат, че Хата йога се раз­личава от останалите системи само по формата на практиката си и че при нея също се преминава през всички степени на Медитацията.

Отначало практикуването на асани причинява неприятни усещания в тялото на практикуващия. С течение на времето те се превръщат в удобни за медитация пози. Позата е усвое­на, когато се прави без усилие. Тогава започва концентрации върху различни части на тялото или върху биологични процеси (пулс, дишане, движението на биологичните флуиди и т. н.). След продължителна практика на позите йогините са в състояние да оказват известен контрол върху движението на кръвта в кръвоносните съдове, върху процесите в храносмилателната система, върху възбудните процеси в нервната система. Като висша манифестация на самоконтрол при Хата йога се смята въз­можността за забавяне на скоростта на жизнените процеси и постигане на състояние на анабиоза (временно забавяне на жиз­нените процеси до границата на биологичния минимум).

Лая йога представлява система, целяща събуждането на “латентната” енергия във вегетативната нервна си­стема. Основното й средство е медитацията. Обектите за кон­центрация представляват специфични думи (мантри), гео­метрични фигури (янтри), картини (даяти) и др.

Йогините споделят представата, че в основата на гръбнач­ния стълб се намира важен жизнен център - муладхара, в който е складирана латентна биологична енергия, която наричат кундалини и я символизират със змия, навита на спирала. Основен момент в Лая йога представлява тъй нареченото събуждане и освобождаване на кундалини, което се постига с психична концентрация върху центъра (чакрата) муладхара.

Системите Йога представляват съвкупност от различни уче­ния, различаващи се едно от друго не само по отношение на използуваните техники, но и по отношение на приетите морално-етични и мистично - космологични представи. Като най-древна се приема вайдика. Според нея за освобожда­ването на кундалини се спазва строго сексуално въздържание (брахмачария). Съществува и друга Йога школа, наречена тантрика. Тя е също много стара и е свързана с древната литература Тантра. Според легендите неин създател е бог Шива, който опростил редица сложни процедури от вайдика, прибавил някои нови, премахнал пълното сексуално ограничението (придал друг смисъл на понятието брахмачария) и по този начин я направил достъпна за по-голям брой хора. Противно на вайдика в тантрика за събужда­нето и освобождаването на кундалини могат да се използу­ват и сексуални контакти. Последните обаче са свързани с определени морални ограничения и не са самоцел.

Раджа йога е интегрална Йога, която включва в себе си елементи от Хата, Лая и Джнана йога. При нея обектите на концентрация на съзнанието са свър­зани с най-висшите прояви на съзнателната дейност на чо­века. Раджа йога представлява система от етично-философски принципи и норми, както и правила за медитиране върху обектите за концентрация. Някои интерпретатори на системите Йога са на мнение, че с помощта на практикуването на Раджа йога се реализира мост между съзнателните и някои несъзнателни процеси. Приема се, че преди практикуването на Раджа йога е необходимо задължително да се премине през Хата йога и Лая йога. Мумфорд и други автори отбелязват, че директното практикуване на Раджа йога крие опасност от ду­шевни деформации и разстройства. Много автоприемат “Раджа йога” като синоним на “Йога сутри” на Патанджали.

Системите Йога са се формирали в продължение на хиля­долетия. В техните традиции, религиозни и философски концепции са заложени специфични за Изтока (в исторически план) форми на взаимодействие на отделната личност с об­ществото. Внимателното разглеждане на основните принципи на йогийската етика показва недвусмислено, че способите за достигане на “освобождението” в автентичните системи Йога са практически неприложими в съвременното общество в автентичният им вид. В пове­чето случаи се касае за осъзнато бягство от обществото и социалните и семейни задължения. Така например според Бюхлер (Свещената книга на Изтока): “Йо­гинът трябва винаги да броди сам, без компания, за да до­стигне крайното освобождаване... настъпило независимо от чужда помощ, йогинът трябва да бъде напълно освободен от емоционални изживявания. В своята собствена компания - той ще достигне крайното освобождение”.

Според изтъкнатия интерпретатор на системите Йога Вивекананда “йогинът трябва да живее сам; компанията на много хора разбалансирва съзнанието му”.

От гореспоменатите примери виждаме, че практикуващият, в автентичен вид Йога, самостоятелно се подлага на со­циална изолация. Това е и един от аспектите, от които трябва да се разглежда характерният за Йога аскетизъм. Намалява­нето на персоналните изисквания ограничава и необходимост­та от поддържане на нормален социален живот, освобождава личността от социалните й задължения.

Съгласно доктрината Махавира в Свещената книга на Из­тока “понякога йогинът пропуска пет хранения или седем, или девет, или единадесет, без да се разболее, предпазвайки се с медитация”.

Във финалната фаза съвършеният йогин достига до състояние на абсолютно самозадоволяване и свобода (kaiwalya), което е цел на усилията му. Елиаде отбелязва: “В своите интелектуални стремежи йогинът е пасивен, като изключение правят само обек­тите на неговата концентрация”.

С помощта на медитация, дихателни техники и аскетизъм, съвършените йогини успяват силно да забавят скоростите на метаболитните процеси в организма си и по този начин да забавят “биологичното време”, което води до голяма хронологична продължителност на живота на някои йогини. Достигането на дълголетие при йогините се приема за нещо обикновено. Ако обаче се опитате да измерим продължителността на живота на съвършения йогин с количеството изживени бурни емо­ции, получава се, че той умира твърде млад.

Изолирайки се от външния свят, йогинът се затваря в своя вътрешен свят, в който с помощта на автосугестивни техники си изгражда определени състояния на спокоен, медитативен екстаз. С течение на времето той загубва чувството си за реал­ност и не може да различава външния от своя вътрешен свят. Затворен в себе си, йогинът се отдава на съзерцание, при което естетизира до висша степен обектите на концентра­цията си. В състояние на медитация той може да получи усещането, че лети, че се слива с космическото пространство и достига висша степен на интуитивно прозрение, чрез което директно осъз­нава скритата същност на нещата. Достигнал в развитието си финалната фаза - кайвалия, той идентифицира своето “Аз” като част от “абсолютния дух”. Според Слободяник “от медицинска гледна точка в съня на йогините няма нищо свръхестествено. Това е вероятно своеобразна автохипноза . . . Функциите на ди­шането и кръвообращението достигат своя минимум, а сил­ните външни дразнители не предизвикват никакви реакции. За достигане на това състояние несъмнено е необходимо без­упречно здраве, целеустременост и силна воля”.

Потопяването в свой собствен свят е характерна черта за индусите още от незапомнени времена. Грим пише: “Подобно на християнството във Ведите и Упанишадите всичко е в полу­мрак и предразполага към сънуване”. Хегел отбелязва: “При индусите сензорните възприятия са без стойност. Всичко се изкривява до невероятни размери и всеки сън се разглежда като истина и реалност”. Това в много голяма степен се отра­зява върху интуитивната представа за времето в аспектите минало, настояще, бъдеще. За това предразполага и санскритският език, в който времената могат свободно да се разменят. Възможно е например да се използува сегашно време за обо­значаване на събития в миналото или бъдещето. Една и съща дума “кал” може да се употреби както за вчера, така и за утре. Накамура отбелязва, че “историческите факти много рядко са означени в старите индийски книги с техните кон­кретни дати”. Скъсване с рационалното опознаване на мате­риалната действителност се открива и в някои доминиращи фило­софски школи в древна Индия, които не различават истината като съответствие между субективно познание и обективна реалност; а я различават само в нейната етична практика - като форма на персонални или религиозни взаимоотношения.

Изключение от общата традиция на Йога са философско-етичните концепции, изложени в философската система Санкхя и частта Гита на книгата Махабхарата. Противно на другите подобни учения, в Гита йогинът непрекъснато се подтиква към действия. Тук под йога практика се разбира съвкупност от прийоми, чрез които се постига кон­трол върху чувствата и мислите. Трябва да се отбележи, че в понятието “свобода” в Гита се влага различно съдържание от това в Упанишадите. Според Гита предназначението на човека е да се подчинява на социалния дълг, при което той става безгранично свободен от условията на съществуването, ако по силата на не­обходимостта извършва всички действия с пълно емоционално безразличие.

Системите Йога са уникално явление. В тях се съдържа без­ценният опит на много генерации. Задължение на човечеството е този опит да бъде използуван. Необходимо е обаче съответ­ните практики да бъдат преразгледани и очистени от наслояванията на времето, като йогийската етика е необходима да бъде преосмислена и съобразена с реалността на времето в което живеем.
обратно в началото

САМОВНУШЕНИЕ И БУДИЗЪМ

Според хиндуизма Ведите не са просто литературни произведения, съдържащи мъдростта на техните съчинители. Вярва се, че в тях е събрано “божественото знание на бога създател”. Вивекананда цитира коментатора на Ведите - Саянахария: “Кой би създал целия универсум, без да е запознат със знанията на Ведите”. Ведите се приемат за абсолютно ме­тафизично познание, което времето не е в състояние да опро­вергае.

Съгласно философите ведантисти зад манифестираното раз­нообразие в природата стои абсолютният дух, който е един­ственият създател и източник на реалност.

Съгласно ведически представи индивидите не са нищо друго освен крайната реализация на абсолютното на­чало. Ето защо съвсем естествена изглежда и крайната цел на хиндуистката етика - постигане на единство на индивидуал­ното “Аз” с абсолютното начало. Пътищата за това се посоч­ват в автентичната система Йога (вайдика). Според Накамура (1912 – 1999 г.) “в резултат от приемането на абсолютното начало, към което всички индивиди и предмети принадлежат, повечето хиндуисти се концентрират върху идеята за единоначалието на всич­ки неща. Те гледат на наблюдаемия свят като на илюзия”.

Грим характеризира предбудисткия период в Индия с по­мощта на цитат от големия испански поет Калдерон:

          "Живо­тът е само сън и всеки сънува постъпките си - царете съну­ват, че са царе и управляват. . . Разбира се, животът е само сън и дори сънищата са сън".

В будизма за разлика от хиндуизма се приема, че светът е без начало и без край — никой не го е създал, той е вечен. В учението на Буда основна роля играе доктрината за прераждането, съгласно която в момента на смъртта на човек или животно се ражда друго същество. То носи опита от миналите си прераждания. От тази гледна точка отделният живот се разглежда като преминаване през един клас на едно безкрайно във времето училище, крайната цел на което е достигане на състояние на съвършенство - нирвана.

Буда приема, че той самият е напълно събуден от “сънищата” на живота. Той проповядва:

“Не вярвай в това, което си чул, не вярвай в учения, дошли до теб през много поколения, не вярвай в неща само защото се следват сляпо от мнозина, не вярвай в неща само защото са казани от мъдреци, не вярвай в истини, до които си стигнал с помощта на навика... Анализирай и когато резултатите от това са в съгласие с причината и от тях произтича добро за един или мнозина, приеми ги и живей с тях!”

Макар че съществуването на боговете не се отрича, в ранния будизъм те не притежават съществено значение. Съдбата на индивида се определя от тъй наречения закон на кармата, съгласно който постъпките на човека предопределят неговото бъдеще, не само в настоящия живот, но и в бъдещите прераждания.

В ранните си стадии будизмът като философско - етично уче­ние е проявявал търпимост към религиозната принадлежност на своите последователи и не е представлявал религиозна док­трина.

В основата на учението на Буда са залегнали четирите “благородни истини”:

1.Животът е пълен със страдания.
          2.Животът е причина за страданията.
          3.Страданията мотат да бъдат прекратени.
          4.Съществува път за прекратяване на страданията, водещ до нирвана.

Пътят за прекратяване на страданията съдържа осем отдел­ни степени. Те са:

1.Правилни представи - приемане на четирите истини.
          2.Правилни стремежи - желание за достигане на Нирвана.
          3.Въздържане от лъжи.
          4.Въздържане от насилиядруги същества.
          5.Препитаване по честен начин.
          6.Правилни усилия, състоящи се в: предотвратяване на появата на лоши качества, борба
с появилите се лоши качества, създаване на блага, които не са съществували, увелича­ване на благата, които съществуват.
          7.Правилни мисли - не трябва тялото, чувствата и емоциите да се идентифицират с “Аза”,
не трябва предметите, с които сме свързани, да се разглеждат като собственост, не трябва тук и сега да се говори какво е било казано там и тогава.
          8.Правилна медитация - върху веригите, произтичащи от тялото, върху злото, което се
поражда от усещанията, върху непостоянството, на идеите, върху условията на съществува­нето.

Съгласно будизма всеки се намира на път. Този път е безкраен и може да бъде извървян с помощта на огромен брой прераждания. В резултат на събрания опит от всяко прераждане се приема за възможно индивидът да се усъвършенствува и да достигне състоянието нирвана, в което е безгранично свободен от проблемите на съ­ществуването. На санскритски нирвана означава да “излезеш отвън”, което може да се интерпретира като “да се изстудиш” по отношение на емоционалното си поведение. Едно от средствата, в учението на Буда, за достигане на нир­вана е усъвършенствуването на интуитивното мислене с по­мощта на медитация. Основна медитативна техника е концентрацията върху дихателния процес. Като илюстрация ще представим следната автосугестивна техника описана в “Сутри на пълното осъзнаване на дишането” (Anapanasati Sutta, Buddha Shakyamuni), за автор на които, според Грим, се приема самият Буда:

“Сядам с кръстосани под мен крака и с изправен гръбначен стълб. Съзнанието ми е концентрирано върху акта на издиш­ване, съзнанието ми е концентрирано върху акта на вдишване:

Правя дълго вдишване. Правя дълго издишване.

Правя късо вдишване. Правя късо издишване.

Усещам дишането си - вдишвам навътре.

Усещам дишането си - издишвам навън.

Тялото ми се отпуска - вдишвам навътре.

Тялото ми се отпуска - издишвам навън.

Усещам тялото си - вдишвам навътре.

Усещам тялото си - издишвам навън.

Какво спокойно усещане - вдишвам навътре.

Какво спокойно усещане - издишвам навън.

Следвам мислите си - вдишвам навътре.

Следвам мислите си - издишвам навън.

Контролирам мислите си - вдишвам навътре.

Контролирам мислите си - издишвам навън.

Аз се отпускам - вдишвам навътре.

Аз се отпускам - издишвам навън.

Спокойствие и тишина - вдишвам навътре.

Спокойствие и тишина - издишвам навън”.

Друга характерна медитативна техника, използувана в бу­дизма, е зрителната концентрация върху цветни кръгове (жълти, бели, червени, сини и черни). Пре­поръчва се и концентрация в отражението на луната върху водна повърхност. Една стара будистка медитативна техника е да си представиш, че си с размери на насекомо. След като добиеш усещане за това, как изглежда светът от гледна точка на микроскопическите размери на насекомите, необходимо е да си представиш, че си огромен великан с височина на пла­нина. Приема се, че с помощта на тази техника се получава “космическо” разширяване на съзнанието.

За повишаване ефективността на медитацията в будизма се пре­поръчва строгото спазване на четирите “благородни истини” и осемте степени на “пътя”.

Будизмът като религиозно и философско учение достига своя разцвет в Индия през време на царуването на цар Ашока (III в. пр. н. е.). Най-характерните особености на ранния бу­дизъм в морално-етичен аспект са отричането на активната роля на боговете и издигането на моралните стойности чрез непрекъснато усъвършенствуване на личността за достигане на нирвана. С течение на времето обаче започва постепенна де­формация на основните философски и етични принципи на бу­дизма. В запазен до днес исторически документ (IV в. от н. е.) китайският монах Фа Хсиан, описвайки пътешествието си в Индия, отбелязва между другото, че в Индия будизмът е загубил своята чистота, превърнал се е в идолен политеизъм, в който върховна роля се приписва на божествата. Още по-странно развитие получава будизмът при свързването си с тантризма (будистки тантризъм) и приемането на неговите култове и обреди.

Три основни причини могат да се изтъкнат за деформацията на ранния будизъм. Първата е много високите изисквания, които той поставя пред отделната личност. Втората е огромната му териториална експанзия при която в него се сублимират митологичните схеми на местни обичаи и вярвания. Третата има мирогледен характер. Възниквайки на основата на претенцията за събуж­дане на съзнанието от илюзорното сънуване на вътрешния свят будизмът постулира нереалност на външния свят. Така първоначалното учение на Буда в известна степен метаморфозира в своята противоположност. Може би това се усе­ща най-добре със стиха на Готоба (1180 – 1239 г.):

“Желая да бъда събуден от съня
          само за да започна да сънувам нов сън.
          Реалният свят е вън от моите усещания.”

С течение на времето се разграничават две различни тече­ния: екзотеричен будизъм - хинаяна (Южна Индия, Цейлон, Тайланд и др. и езотеричен будизъм - махаяна (Северна Индия, Тибет, Китай и др.). В езотеричния будизъм (противно на ранния) се приема, че състоянието нирвана е достижимо в рамките на отделния човешки живот. В своята основна реали­зация (системата махаяна) езотеричният будизъм загубва го­ляма част от логическите достижения на учените на Буда и се изгражда в много голяма степен върху интуицията. Това се вижда и от следния откъс, който представлява част от отчета, получен от японския император след завръщането в 806 г. на негов приближен от Китай:

“Един ден аз имах шанса да срещна абата от източната пор­та на храма на зеления дракон. Този голям човек, чието будистко име е Хуй Куо, е бил ученик на големия индийски учи­тел Амогхаважра... Той ми каза: “Моят живот достига до края и преди ти да дойдеш, аз нямаше на кого да предам зна­нията си”. Ние се върнахме обратно в храма, като взехме всич­ки необходими за церемонията вещи... По-късно аз научих системата диамантена Йога и пет части от учението мантраяна (истински думи)... Абатът ме предупреди, че езотеричните книги са толкова трудни за разбиране, че техният смисъл може да бъде разбран единствено само с помощта на изкуството. За тази цел той нареди да извикат дворцовия художник Ли Чен и други шестима... Аз бях въведен в тайните мудри (спе­цифични йогийски пози). Останалите негови ученици знаеха само някои от тях, но не всички... През нощта по време на моята медитация абатът се появи в съзнанието ми и ми каза: “Ние двамата с теб бяхме заедно дълго време - докато трае­ше обучението ти в езотеричното учение. Ако аз се преродя в Япония, ще стана твой ученик”.

Разпространявайки се териториално, будизмът се среща с националните особености и традиции на отделните народи, по­ради което претърпява различни модификации на основните си философски, етични и други принципи. Така например китай­ските преводачи на будистката секта “Чиста земя” използуват редица даоистки думи и изрази, които не съществуват в ориги­налните санскритски текстове, като по този начин внасят зна­чителна част от даоистката философия и религия. От друга страна, много санскритски думи се транслитерират и се изпол­зуват за езотерични цели. Характерна в това отношение е мантрата ом-и-то-фо, за която се вярвало, че има облекчаващо и успокояващо въздействие.

Сектата “Чиста земя” в Китай намира много широко разпро­странение след Тангската династия (след 907 г.). Един от пио­нерите й в Япония е монахът Куиа (903 - 972 г.). За да попу­ляризира будизма сред най-долните слоеве на населението, той пътувал по градове и села, танцувал по улиците и приканвал хората да медитират върху думата амида с помощта на след­ната песен:

"Ще достигнеш прекрасната, чиста земя,
            където щастие те чака,
            ако поне веднъж произнесеш
            вълшебната дума Амида."

По пазарните площади хората се събирали около него и танцувайки, повтаряли мантрата “нему-амида-буту”.

Характерно за тази секта е, че при нея за цел на човешкото съществуване не се приема достигането на състоянието нир­вана, а прераждане в т. нар. “чиста земя”, където човек го очаква безкраен и безгрижен живот. Тази концепция представ­лява своеобразен аналог на представата за християнския рай. За официален основоположник на сектата в Япония се смята монахът Хонен (1132 - 1212 г.), който вярвал, че медитирането върху мантрата амида е единственият сигурен начин за пре­раждане в “чиста земя”.

В сравнение с индийския будизъм, където практикуващият е подложен на много суров хранителен аскетизъм, японският будизъм е много по-либерален. Аналогично нарушаване на ас­кетизма се открива и в отношението към сексуалния живот. В “еретичната” секта тахикава се приема, че сексуалният акт е способ да се почувствуваш Буда още приживе. Подобна тенденция се проявява и в японската секта “Чиста земя” по­средством т. нар. доктрина за “съединяване в едно”.

Игнориране на аскетични норми се открива и в японската будистка секта - зен. За разлика от ранния будизъм и системата махаяна в зен будизма се приема, че просветлението може да бъде постигнато изведнъж, без присъщата на Йога или на будизма подготовка на личността. Достатъчно е практикуващият да може да се освободи от емоционалните си контакти със све­та. Според етичните принципи на зен човек има в себе си за­ложби, с които сам може да изгради собственото си щастие и да превъзмогне съществуващите трудности. Необходимо е обаче да се опознаят особеностите на човешката природа. Тази концепция се илюстрира и от стиха на един от създателите на зен будизма в Китай - монаха Тозан (807 – 869 г.):

"Дълго се търсих в другите и бях далеч.
            Сега поглеждам в себе си, за да се открия
            Така аз се превръщам в това, което съм."

В Япония зен будизмът е пренесен през XII - XIII в. В него като единствено средство за достигане на състоянието нирвана се приема медитацията. Според зен учителя Доген (1200–1253 г.), “изучаването и практикуването на зен е освобождаване на духа от бремето на тя­лото. Горенето на тамян, обожествяването, мантрата амида, изповедите, четенето на свещени книги не са необхо­дими. Достатъчно е да се практикува безмълвна медитацията”.

Техниката на медитиране в зен будизма е изключително про­ста. Използуват се специални пози за сядане - “за зен”. Задъл­жително е гръбначният стълб да бъде изправен и да е в една линия с главата. Много често в сото-сектата медитиращият за­става пред стена. Той се стреми да забрави света, да се изключи от собственото си преживяване, да се отдели от самия себе си (шикантаза). Първоначално mрактикуващият се кон­центрира върху мускулната релаксация на тялото си. След това се концентрира върху ритмитизирането на дихателния про­цес, без да изменя естествения ритъм, а само да го следи. По­степенно той се концентрира върху мисловната си дейност, като се старае да бъде страничен наблюдател и да не влияе по логичен или емоционален път върху мислите. С течение на времето мисловната му дейност става хаотична и загубва ло­гичната си последователност и асоциативност. След продъл­жителни и упорити тренировки се постига способността за до­стигане на състояния, при които съзнанието на практикуващия е изпразнено от съзнателна мисловна дейност. Усеща се при­ятно вътрешно спокойствие и сигурност. Тръгвайки от това състояние, практикуващият може да реализира съзнателен психически процес с много голяма дълбочина на концентра­ция на съзнанието върху реални или абстрактни обекти.

Психичното “изчистване” в зен будизма се постига с помощ­та на много продължителни тренировки и активно използуване на стресови фактори. Впечатление за това може да се добие със следния откъс от книгата “Източници на японската тради­ция”: “Когато аз постъпих в зен ложата Тиен тунг, почитае­мият Чинг медитираше до малките часове на сутринта и след кратък сън ставаше рано и започваше отново. В залата за медитиране бяхме заедно с възрастните. От време на време някой от младите заспиваше. Възрастният, който обикаляше около нас, го удряше с юмрук или с пантофа си”.

В книгата “Две зен класики” се описва следният случай: “Когато някой питаше Гутей Ошо относно зен, той просто вди­гаше пръста си. Веднъж един посетител попита момчето, което беше негов ученик: На какво те учи твоят учител? Момчето също вдигна пръста си. Чувайки за това, Гутей отряза с нож пръста на момчето. Момчето, пищейки от болка, побягна. Гу­тей му извика и когато то се обърна, Гутей вдигна пръста си. Момчето изведнъж получи просветление”.

В случая по всяка вероятност се касае за концентрация на съзнанието върху жеста “вдигане на пръст”. Присъщата за зен-будизма символика не ни позволява да направим опреде­лено заключение, дали описаната случка е реална или символична. Ясно е обаче, че просветлението в зен будизма като едно специфично освобождаване на съзнанието от различни блоки­ращи го фактори се постига с помощта на откъсването на ин­дивида от социално му обкръжение и въздействие с релаксиращи техники и стресови фактори.

Медитацията в зен-будизма не е само средство за психична -релаксация. Вярва се, че тя е източник на “истинско познание”.

Развиването на интуитивното мислене за сметка на рационалното (анализ и син­тез) от страна на зен-будистите оформя в тях на специфичен синтетичен под­ход към реалния свят. Поради тази причина литературните им про­изведения са пълни със символични и фигуративни обяснения и често остават загадка за непосветените. Така например на въпроса: “Каква е същността на зен?”, зен будистки монаси биха могли да отговорят отговарят:

"Аз съм уморен, седейки така дълго"; "Днес и утре"; "През деня гледам планините"; "Бели облаци покриват скалистите върхове”.

Никой от тези отговори не е лишен от смисъл и всеки един от тях може да бъде разумно интерпретиран. Те илюстрират характерния за зен стил на мислене, при който се извършва отъждествяване на конкретното с общото и общото с единичното. На въпроса: “Каква е същността на абсолютната реалност?” възможен отговор би могло да бъде: “Кипарисовото дърво в градината”, което е равносилно на твърдението “Абсолютната реалност - това е приро­дата”.

Важна роля при обучението в зен будизма играят т. нар. коани. Те представляват специфични думи или изрази, които се използуват като обекти за концентрация. Повечето от тях са лишени от конкретен логичен смисъл. В резултат на продъл­жителна работа с един коан (която може да трае години) в обучаващия се появява специфична психична реакция, пред­ставляваща отговор на коана. Най-често това е фраза, стих, специфично движение или други действия. Учителят по чисто интуитивен път преценява дали ученикът е дал правилен от­говор или не. Известна представа може да се получи с помощта на следния пример от книгата “Две зен класики”:

“Мумон Екай изучаваше зен при Гетсурин Шикан. Той не сполучваше шест години с коана “му”. Един ден чу звук на барабан и изведнъж получи просветление. Той зарадва учи­теля си на 36-годишна възраст. Стихът, който съчини, беше:

"В синьото безгранично и светло небе
            проехтя гръмотевица,
            живите същества изтръпнаха,
            цялата вселена се разтърси,
            планината Меру затанцива,
            в такта на древната музика."

Коанът “му” е много популярен в зен практиката. Той не е носител на смислов елемент. Вярва се, че с негова помощ се извършва “изчистване” на съзнанието от следи на минала психична дейност.

В последните няколко десетилетия се проявява интерес към психо и невро терапевтичния ефект от практикуването на зен. Известният японски психиатър Морита (1874 - 1938 г.) е предложил терапевтичен метод, който съдържа елементи, аналогични на зен обучението. Той съдържа четири последователни етапа. През първия етап болният лежи на леглото в продължение на една седмица, без да извършва друга дейност освен непрекъснат самоанализ и концентрация върху своите натрапчиви мисли, грижи, мании, стресови ситуа­ции. През втората седмица му се позволява да извършва лека домакинска работа. През следващите две седмици е необхо­димо болният да се ангажира с тежка физическа дейност, като се стреми да концентрира вниманието си върху реални обекти и да стеснява просторите на въображението си. Последните две седмици представляват подготовка за завръщането на болния към нормалното му социално обкръжение. През 1966 г. япон­ските психиатри Сузуки и Такемура модифицираха системата на Морита, като изградиха психотерапевтичен метод, съдър­жащ следните основни елементи: контакти с природата, мо­билизация на психиката чрез труд, зен медитация.
обратно в началото

САМОВНУШЕНИЕ И КОНФУЦИАНСТВО

Почти едновременно със зараждането на будизма в Индия, в Китай се появява философско - етичното учение на Конфуции. Както и в другите древни учения в центъра на цялата негова философия е човекът и представата за ща­стие и съвършенство.

Според Конфуции всеки се намира “на път”. Изминавайки този път от раждането до смъртта, човек се среща с радостите и несгодите на съдбата. Една от причините човек да бъде не­щастен е неговото недостатъчно емоционално съвършенство и неподготвеност за “пътя”. Конфуции приема, че интелектуалното израстване на личността е изключително важно, но недоста­тъчно условие, за да може човек да се справи с проблемите на “пътя”. Необходимо е той да се установи контрол върху емоциите си с помощта на тяхното хармонизиране. Представата на Кон­фуции за култивирана личност се покрива с човек, който вла­дее себе си в съответствие с пътя, по който върви, като трудностите, които среща, не са в състояние да го принудят да измени на собствените си принципи. Под контрол върху емо­циите не се разбира тяхното потискане. Конфуции смята, че упражняването на насилствена воля върху собствената лич­ност или върху други хора довежда само до временни успехи - рано или късно се получава пробив. Според Конфуции е необходимо активно да се изучава „пътят” и да се използува убеж­дението като средство за въздействие, както върху собствената личност, така и върху други хора.

Основен момент в учението на Конфуции като съставна част от “пътя" са между лечностните контакти. Противно на хиндуизма и будизма той смята, че природата на човека е социал­на и че човек не може да съществува извън от обществото. Кон­фуции изтъква; че е много важно да се проявява лоялност към другите хора: “Преди да предприемеш някакви действия па отношение на друг човек, помисли си: Справедливо ли ще бъде ако това ми се случи на мен? Едновременно с отзивчивостта ние не трябва да се приспособяваме към другите хора и сляпо да ги следваме, а да оставаме верни на собствените си прин­ципи. Ако моето сърце ми говори, че съм прав, аз трябва да вървя напред дори ако хиляди и десетки хиляди са срещу мен”.

Конфуции проявява силно изразен скептицизъм по отноше­ние на медитацията: “Изучаване без мислене е напразно гу­бене на време, а мислене без изследване е опасно”. Той отбе­лязва, че медитацията е безполезна като средство за опозна­ване на света и вместо нея препоръчва “пълно наблюдаване и критично оценяване на това, което става”.

Важно средство за хармонизиране на емоциите в учението на Конфуции е доктрината “Ли”, която представлява правила за поведение на личността. Тя регламентира формите на пове­дение на отделната личност, формите на междуперсоналните контакти, взаимодействието между личността и социалната среда, както и взаимодействието между отделните социални, групи и класи. В доктрината “Ли” се включват и различни лични и групови ритуали и церемонии: жестовете, които трябва да се разменят между хората при различни случаи, формите на етикеция при контакти между подчинен и началник, между възрастен и млад, обноските между членовете на семейството, ритуалите по време на религиозни служби, обществени праз­ненства и други. В това отношение се достига до много строг формализъм, който в някои случаи определя дори положение­то на всеки отделен пръст.

Въпреки, че Конфуции не признава медитацията като сред­ство за хармонизиране на личността, на практика с помощта на доктрината “Ли” и особено с ритуалната й част той регла­ментира и създава различни форми на динамична медитация (концентрация върху движения и жестове).

Етичната система на Конфуции, съдържаща се в доктрината “Ли”, дава изключително големи предимства на личностите с по-висок ранг или с по-високо социално положение. Силно фор­мализираните, от “казармен тип” взаимоотношения между представителите на различни социални прослойки и класи облекча­ват до голяма степен феодалната институция. Лоялността на Конфуции към династията Чоу, която според него е образен, на обществена организация са причина за благосклонното отношение от страна на “висшето” съсловие към неговото учение.
обратно в началото

САМОВНУШЕНИЕ И ДАОИЗЪМ

Още преди появяването на конфуцианството в Китай възникват т.н. секти на “спокойните”. Противно на съ­ществуващите феодални традиции “спокойните” приканвали към неподчинение на господарите и противопоставяне на съществуващите социални порядки. Подобно на йогизма и бу­дизма те проповядвали усъвършенствуването на лич­ността като висша цел на човешкия живот. Съществуват сведения, че за целта са използували специфични техники за ме­дитация, като при това обръщали голямо внимание на диха­телния процес. “Спокойните” приемали съществуването на реа­лен външен свят, който се намира в непрекъсната неделима връзка с “вътрешния свят”. Според тяхната основна етична доктрина опознаването на външния свят можело да бъде осъществено само при уравновесяването на “вътрешния свят”.

На основата на философско-етичните представи на сектите на “спокойните” възниква едно от най-забележителните в исто­рията на човечеството древно диалектическо философско уче­ние - даоизма.

Първите сведения за даоизма се свързват с легендарните личности Лао Дзе и Чуанг Дзе. Противно на конфуцианството даоизмът не се солидаризира със съществуващите социални порядки. Според Нидхам “при­вържениците на Лао Дзе водели остра и жестока борба със своята феодална система". В книгата на Лао Дзе се казва:

"Благополучието в двореца,
           покриването на полетата с плевели,
           празните хамбари,
           носенето на разкошни дрехи и скъпи украшения,
           пренасищането с храна и питиета,
           това са разгулните пътища на бандитизма".

Мур пише: “два, три века след Лао Дзе конфуцианството се превръща в официална идеология в Китай, а даоизмът, по­добно на републиканството в Римската империя, в опозиция на салона”.

Ключова роля в даоистката философия играе понятието Дао:

"Съществува нещо безформено,
           което е преди Небето и Земята.
           Колко е свободно то, колко е спокойно.
           То е навсякъде, не се променя и не зависи от нищо.
           Ние го приемаме за начало на Вселената.
           Аз не знам неговото име.
           Наричам го Дао."

Интерпретацията на понятието “Дао” е обект на остри спо­рове. Според Биков “лаконичността, недостатъчната яснота и про­тиворечивостта на някои отделни части в книгата на Лао Дзе са причина за взаимно изключващи се оценки на понятието „Дао" в учението на Лао Дзе. Именно поради това философските аспекти на книгата на Лао Дзе се интерпретират както в материалистичен, така и в идеалистичен дух. В “Коментар на книгата на Лао Дзе” Горн интерпретира „Дао” като основни принципи и за­кономерности, на които се подчиняват явленията в природата. Нидхам отбелязва, че „Дао" е интуитивно понятие, което не се поддава на точен превод, но в школата на философите даои-сти то е означавало и закон, природа на нещата. Според Кимура Ейхи „Дао" е синтезирано понятие, с което се означава самият живот.

За мистичното звучене на даоизма до голяма степен допри­нася принципът за бездействието, който е основен закон в уче­нието на Лао Дзе. Той се съдържа в цялата му книга. Ще го представим със следния откъс:

"Най-податливото може да победи и най-твърдото.
           Несъществуващото ще споходи всичко същестуващо.
           Ето защо действувам чрез бездействие и уча без думи”.

Някои автори, разглеждащи учението на Лао Дзе в мистич­на светлина, приемат буквално тълкуване на принципа за без­действието. Други, които интерпретират понятието „Дао” като символ на основните закономерности в природата, виждат в този принцип една хиперболизащия на факта, че познаването на същността на явленията в природата и обществото облек­чава нашата активност и ни предпазва от излишни, действия, които не са в съответствие с обективно, протичащите процеси. В полза на това становище е следният цитат от книгата на Лао Дзе:

"Да се действува чрез бездействие,
           да се вижда великото, докато е още малко,
           да се лекуват раните с нежност,
           да се решават сложните проблеми, докато са още прости,
           да се започват големите дела, докато са още малки,
           това е пътят на Дао."

Стихийните диалектически представи на Лао Дзе са най-съществените аспекти на учението му. В този дух е и цялата му книга:

"Когато хората различиха красивото, се роди и грозното.
           Когато познаха доброто, се появи и злото.
           Така съществуващото и несъществуващото,
           сложното и простото,
           високото и ниското,
           тънкото и дебелото,
           идващото и следващото
се пораждат едно от друго."

От тези примери, както и от цялата книга на Лао Дзе се вижда, че той разглежда всеки предмет или явление като един­ство на противоположности. Проникването на противополож­ностите и преливането им една в друга определя напълно ос­новните етични възгледи на учението му:

"Има ли разлика между да и не?
           Има ли разлика между добро и зло?"

Изхождайки от тази неразривна диалектическа връзка меж­ду силите на доброто и злото, Лао Дзе препоръчва да се из­ползува трансформацията на етичните противоположности при разрешаване на социални, персонални и други проблеми:

"Каквото искаш да унищожиш, отначало го заздрави.
           Каквото искаш да вземеш, отначало го дай."

"Мекото побеждава твърдото,
           нежното побеждава грубото.”

Много често в книгата си Лао Дзе препоръчва пасивността въз основа на приемането, че е много трудно да се установи грани­цата между доброто и злото:

“Затвори си устата, не слушай, не виждай и през целия си живот няма да имаш проблеми. Но ако си отваряш устата и искаш да знаеш какво става, през целия си живот не ще можеш да се отървеш от неприятности.”

"Ако изпразниш съзнанието си от всичко,
ще притежаваш пълно спокойствие."

Един от големите недостатъци на философското учение на Лао Дзе е, че то пренебрегва развитието на обществото и ле­жащите в основата му обективни закономерности. Поради тази причина Лао Дзе вижда злото и доброто, истината и лъжата като между персонални форми на взаимоотношение, а не като морални преценки за явления с дълбоки социални и истори­чески корени. Идеалът на Лао Дзе за хармонично общество е насочен към древността:

"Защо древните хора са ценели Дао?
           Защо са го смятали за най-скъпоценното?
           -Защото не са се стремили към богатство."

Като следствие от неосъзнаването на обективния ход на ис­торическото развитие на обществото даоистите не разбирали значението на познанието като движеща сила в общественото усъвършенствуване. Точно обратното - те приемали, че позна­нието е основен фактор за социалната поляризация в аспекта добро - зло. В съответствие с това е изградена и тяхната пред­става за съвършено обществено управление:

"В древността следващите Дао не просвещаваха народа, а го държаха в невежество.
           Колкото повече знаят хората, толкова по-мъчно е да ги уп­равляваш."

Аналогично на хиндуистите и будистите, даоистите също има­ли свой идеал за съвършенство на личността. Този идеал озна­чавал психично релаксиран човек, достигнал до състояние на пълно сливане с природата. Даоистите вярвали, че е възможно с помощта на спазването на хранителна, физическа и психич­на хигиена да се достигне до безсмъртие. Те постигнали забе­лежителни успехи в областта на билкарството, иглотерапията и други природолечебни способи, някои от които и днес представ­ляват изключително голям интерес като профилактика и терапия. По­добно на системата Йога и даоистите създавали развивали методи за физическо и духовно усъ­вършенствуване. Даоисткият автор от IV век Пао Пу Дзе пре­поръчвал следното дихателно упражнение:

“Начинаещият вди­шва през носа, задържа въздуха, като брои до 120, и издишва през устата. Нито при вдишване, нито при издишване трябва да се издава звук. Пред ноздрите се поставя гъше перо и ко­гато се постигне майсторството то да не трепти, първият етап от изкуството на дишането вече е усвоен. Броенето в следва­щия етап постепенно се увеличава, докато достигне до хиляда, при което практикуващият ще забележи, че става все по-млад, вместо да остарява...”

В тези редове авторът явно дава про­стор на фантазията си, нещо присъщо за източните народи. Независимо от това примерът показва, че дихателните упраж­нения са съставна част от физическите процедури на даоистите.

Съществуват данни, от които може да се предположи, че даоистите са практикували и дълбоките степени на медитацията. Ето два пасажа от книгата на Чуанг Дзе, които подкрепят това твърдение: “философът Чи седеше на стол с отпусната назад глава, дишайки много леко. Той изглеждаше напълно безчувствен, като че ли само част от него беше тук. “Какво правиш със себе си? - попита го неговият ученик Йен Ченг, който седеше до него. — Ти умееш да правиш тялото си като дърво, а душата си като угаснало огнище. Този, който виждам сега на стола, няма нищо общо с този, който седеше преди малко.” „Ти го каза много добре - отговори Чи, - Ко­гато ме видя преди малко, аз бях загубил себе си.”

Когато Конфуций посетил Лао Дзе, го заварил “така без­чувствен на външен вид”, че изобщо не приличал на човешко същество. Конфуций почакал малко и когато почувствувал, че е дошъл моментът да се представи, казал на Лао Дзе: “Дали е така? Ти изглеждаше като безчувствено тяло, твърдо като дърво. Ти изглеждаше без усещане за нещата вън от теб, като че ли беше вън от тялото си”. Лао Дзе отговорил: “Аз бях в същността на нещата”.

Основната идея на даоизма, че всяко явление и обект са изградени от противоположности (ин и янг), се съдържа още в древната китайска книга “Ай Чйнг” (“Книга на промените"), съставена вероятно 3000 г. пр. н. е. В нея физическият универсум се представя като непрекъсната циркулация на мекото на­чало “ин” (още и женско или лунно) и твърдото начало “янг” (още и мъжко или слънчево). В съответната древна китайска сим­волика “ин” се представя с прекъсната линия — — , а “янг” с не­прекъсната —- . От тези два основни символа се съставят шестограми, с които се представлява кръговото движение на про­тивоположностите в природата. Така например в цикличната промяна на годишните времена всеки месец се представя с една от следните фигури:

Виждаме, че според “Книгата на промените” “ин” е максимал­но през месец октомври, а “янг” през месец април. Този процес на циркулация на “ин” и “янг” се приема от даоистите като модел на развитието на вселената и на всеки жизнен процес. Те вярват, че на всяка от дванадесетте шестограми съответствува жизнен център в гръбначния стълб. Например центърът, наречен “море на дишането” (чай-хай), се намира на височина непосредствено под пъпа. По вре­ме на дихателните упражнения даоистите концентрират внима­нието си върху въображаема точка, която се движи по гръб­начния стълб и в различните фази от дихателния цикъл съв­пада е различни жизнени центрове. Едновременно с това те мислено си представят динамиката на “ин” и “янг” с помощта на дванадесетте шестограми. Въображаемите жизнени центрове се използуват и като статични обекти за медитация, което е сходно с кундалини-медитация в Тантра. Мъжете обикновено се концен­трират върху центъра чай-хай, а жените върху центъра танг-чунг (раз­положен на височината на средната част на гръдния кош). Като обекти за външна концентрация най-често се използуват триадите, символизиращи съответно:

Като обект за външна или вътрешна концентрация се из­ползува и кръгът, за който се смята, че символизира абсолют­ната празнота, която се приема за еквивалентна на абсолютната пълнота. Съгласно даоиската философия, всяко нещо достигнало до своя екстрем се трансформира в своята противоположност. Според даоистите правилната практика означава все­ки ден да губиш излишното. В този смисъл изпълнената със съдържание личност е онази, която е изчистена напълно ненуж­ното.
обратно в началото

СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ ЗА АВТОГЕННА ТРЕНИРОВКА

Системи за психично повлияване са били известни в Европа още от дълбока древност. Съществуват данни, че още през VІ в. пр. н. е. Питагор е използувал лечебното въз­действие на музиката. Твърде е възможно тази техника за пси­хично повлияване да е била практикувана още през орфическия период (преди Омир), тъй като Питагорейската школа се смята за приемник и продължител на орфическото учение, а леген­дата за Орфей недвусмислено говори за “магическата” сила на неговата музика. Според някои сведения Платон посетил Египет с цел да се обучи в египетските мистерии, а философът неоплатоник Плотин живял през III в. е описал техника за достигане на екстаз. Лечебното въздействие на транса е било използува­що и от .римляните. След специални процедури за вътрешно я външно телесно очистване болният пренасял в специален храм жертва на боговете. След като убивал животното, той лягал :върху него и изпадал в състояние на екстаз, при което трябвало да почувствува, че боговете му да­ват знак, че ще оздравее.

Нахлуването в Европа на различни “магични практики" би­ло особено силно през първото хилядолетие на новата ера. То­ва до известна степен е повлияно и от заселването в Източна Европа на азиатски племена, религиозните обичаи на които били близки до първобитната магия. Посредством манихейството, учението на Заратустра достигнало и до българските земи. Съществува мнението, че то е оказало силно влияние при формирането на богомилството, което чрез катарите до­стигнало до западните граници на Европа. По всяка вероят­ност богомилите са притежавали техники за волево повлияване. За това може да се съди и от критиката на Презвитер Козма към богомилите: “Затова, о христолюбци, дори да видите еретика, че изгонва бесове, че лекува слепи... не вярвайте”.

Може с голяма увереност да се смята, че в края на миналото хилядолетие и началото на настоящото в Европа са съществу­вали различни магични учения, които вън от мистичните си възгледи за света са притежавали и ефективни способи за во­лево повлияване. След X в. борбата на християнската църква с “магьосниците” и “магията” станала безпощадна. Под уда­рите на инквизицията изчезнали техники за психично въздей­ствие, създавани в продължение на хиляди години. Куриозен факт е, че самата християнска църква също си служи със спо­соби, близки до тези на магията. Така например ефективно се използува внушението и самовнушението при лекуване на бол­ни с докосване до свети мощи, осветяване на места и др. Въ­преки бруталните средства в борбата с противниците си църк­вата не успяла да се справи напълно с тъй наречените „ма­гьосници". През XV век Марсилио Фичино превел “Орфика” (създадена в началото на новата ера), която е вариант на орфическото учение. Той създал способ за самоповлияване с помощта на орфически химни и зрителна концентрация върху картини, представящи символично различните планети. В орфическата теогония всяка планета символизира определена духовна енергия. Фичино добил голяма популярност и спече­лил много последователи.

През XVI в. с магия и заклинания се занимавал и знамени­тият алхимик, лекар и естествоизпитател Парацелз. През не­гово време се смятало, че в магнитите е скрита свръхестествена сила. Парацелз се опитвал да лекува някои болести с допиране на магнити до болната част на тялото на пациентите, при което отбелязвал случаи на прекратяване на гърчове и спазми възвръщане на говора на онемели, възвръщане на походката на парализирани.

През XVIII в. виенският лекар Месмер защитил дисертация на тема, отнасяща се до влиянието на планетите върху човека. Той приел метафизичната концепция, че пространството е про­пито от магнитен флуид, посредством който се осъществява въздействието на небесните тела върху човека. Въз основа на допускането за съществуване на свръхестествена сила в планетите и с магнетизма той също (подобно на Парацелз) започ­нал да лекува болни с помощта на докосване с магнити. След известно време Месмер придобил невероятна известност. Бол­ни от цялата страна се стичали към него и буквално обсажда­ли дома му. По време на сеансите той използувал и въздействието на музиката. В своята обширна практика Месмер уста­новил, че магнитите не са най-същественият елемент от лечеб­ната процедура. Достатъчно било той само да се докосне до болния. По време на сеансите някои пациенти усещали тръпки по тялото си, а други чувствували как болестта ги напуска. Най сугестивните изпадали в състояние на екстаз, а хистериците получавали припадъци и конвулсии. На базата на клиничната си практика Месмер достигнал до метафизичната идея за съществуването на жизнени флуиди, които могат да се предават от един човек на друг. Научната стойност на трудо­вете му била отречена от Парижката академия на науките, но клиничните резултати, получени от него, останали факт.

Хипнотизмът като явление е бил преоткрит случайно от лю­бител - маркиз Шастне дьо Пюисегюр, през първото десети­летие на XIX в. Сериозното му изучаване като явление започ­нало в края на същия век.

През 1922 г. Куе, създател на т. нар. Нансенска школа, достига до извода, че не съществува внушение, а само само­внушение. Той предполага, че в основата на хипнозата стой самохипнозата, като ролята на хипнотизатора е само да оси­гури необходимите външни условия, при които присъщата на пациента сугестивност (внушаемост) се оказва доминиращ фактор. Куе предлага болните да използуват прийоми на съзнателно самовнушение, изразяващи се в концентрация на съ­знанието върху мисълта за непрекъснато подобряване на съ­стоянието им. Той препоръчва произнасяне на следната при­мерна фраза: “С всеки изминат ден моето състояние непре­къснато се подобрява”.

Съвременните методи за автогенна тренировка са свързани до голяма степен с името на немския психиатър Шулц. Основ­ните източници на развитата от него техника за самовнушение са два. Първият са клиничните наблюдения върху пациенти, намиращи се в състояние на хипноза. В началните стадии на хипнозата те обикновено имат усещането за тежест в крайниците, а след това се появява и чувство за топлина. Вторият източник са медитативните процедури, съ­държащи се в системата Йога. Заслуга на Шулц е, че той е изчистил упражненията от присъщата им мистична интерпретация.

Автогенната тренировка се провежда в три различни пози. Легналата поза е най-лесна за усвояване и обикновено прак­тикуването започва с нея. Пациентът ляга на твърдо легло (медицинска кушетка), като отпуска свободно крайниците си. Дрехите трябва да са свободни, за да не стягат тялото. При желание може да се използува възглавница. Седящите пози в някои случаи могат да бъдат за предпочитане, тъй като осигу­ряват намален прилив на кръв към главата. При тези пози тялото се отпуска свободно върху облегалката на стола или напред.

Първата процедура продължава между 30 и 60 секунди. Пациентът заема необходимата поза, отпуска се напълно и затваря очи. С тих глас лекуващият лекар произнася сугестивната фраза:

“Аз съм спокоен, дясната ми ръка тежи”. Повта­ря се няколко пъти.

След това лекуващият лекар казва: „Сега се връщам в нор­мално състояние”.

Пациентът раздвижва ръцете си, вдишва дълбоко и отваря очи.

По аналогичен начин всяка нова сугестивна фраза се въвеж­да от лекуващия лекар. Пациентът провежда останалите автогенни тренировки самостоятелно, като използува същите сугестивни фрази. Натрупаният досега опит показва, че при висока интелегентност на пациента и детайлно запознаване с принципите и техниките на метода, заниманията могат да се провеждат и самостоятелно.

Автогенната техника, развита от Шулц, се състои от 6 стан­дартни упражнения, които представляват началния курс и 7 медитативни упражнения, които се включват в т. нар. висш курс. Правят се по две или три тренировки на ден обикновено след хранене, в подходящи помещения, осигуряващи добра звукоизолация и комфортна температура.

Начален курс

          В началният курс се използуват следните стандартни упражнения:

           Първо упражнение
           1.Аз съм спокоен...дясната ми ръка тежи.
           Продължителност 30 - 40 секунди.Практикува се няколко дни.

           2.Аз съм спокоен... дясната ми ръка тежи...
           Аз съм спокоен... лявата ми ръка тежи... и двете ми ръце тежат.
           Продължителност 30 - 40 секунди. Практикува се 2 - 3 дни.

           3.Аз съм спокоен... дясната ми ръка тежи...
           Аз съм спокоен... лявата ми ръка тежи.
           Аз съм спокоен... левият ми крак тежи... десният ми крак тежи.
           Продължителност 30 - 40 секунди. Практикува се 2 - 3 дни.

           4.Аз съм спокоен... левият ми крак тежи.
           Аз съм спокоен... десният ми крак тежи.
           Продължителност 30 - 40 секунди. Практикува се 2 - 3 дни.

           5.Аз съм спокоен... десният ми крак тежи... Аз съм спокоен... левият ми крак тежи...
           И двата ми крака тежат...
           Продължителност 60 секунди. Практикува се 4 - 5 дни.

           6.Аз съм спокоен...
           десният ми крак тежи...
           Аз съм спокоен... левият ми крак тежи...
           И двата ми крака тежат.
           Аз съм спокоен...
           дясната ми ръка тежи.
           Аз съм спокоен... лявата ми ръка тежи...
           И двете ми ръце тежат. Цялото ми тяло тежи...
           Продължителност 60 секунди. Практикува се 4 - 5 дни.

           С първото стандартно упражнение се цели практикуващият да се научи да отпуска тялото си.

 Второ упражнение
           1.Аз съм спокоен... краката и ръцете ми са тежки...
           Дясната ми ръка е топла... и двете ми ръце са топли..,
           Продължителност 60 секунди. Практикува се 9 - 10 дни.
           След това продължителността се увеличава на 75 - 90 секун­ди и упражнението се практикува още няколко дни.

 2.Аз съм спокоен...
           ръцете и краката ми са тежки...
           И двата ми крака са топли...
           Дясната ми ръка е топла...
           Продължителност 3 минути. Практикува се 6 - 7 дни.

 3.Аз съм спокоен...
           ръцете и краката ми са тежки...
           И двата ми крака са топли...
           дясната ми ръка е топла....
           лявата ми ръка е топла.
           Продължителност 3 минути. Практикува се 4 - 5 дни.

4.Аз съм спокоен...
           ръцете и краката ми са много тежки...
           И двата ми крака са топли...
           дясната ми ръка е топла....
           Лявата ми ръка е топла...
           и двете ми ръце са топли...
           Продължителност 3 минути. Практикува се 4—5 дни;

5.Аз съм спокоен...
           и ръцете... и краката ми са тежки...
           и ръцете... и краката ми са топли...
           тялото ми е тежко и топло...
           Продължителност 3 минути. Практикува се 4—5 дни.

С второто стандартно упражнение се цели да се увеличи сте­пента на релаксация и да се разширят периферните кръвонос­ни съдове. Известно е, че при повишаване на температурата се получава разширяване на периферните кръвоносни съдове. Това може да бъде постигнато със самовнушение върху пред­ставата за затопляне на тялото.

Трето упражнение
         Целта на третото стандартно упражнение е да се ритмизира и успокои сърдечната дейност. В легнало положение практи­куващият поставя дясната си ръка върху сърдечната област и мислено произнася следната автосугестивна фраза:
          Аз съм спокоен... ръцете и краката ми са тежки,...ръцете и краката ми са топли... сърцето ми бие спокойно и рит­мично.
           Продължителност 90 - 200 секунди. Практикува се 10 - 12 дни.

 Четвърто упражнение
      Четвъртото стандартно упражнение включва, автосугестия върху дихателния процес. Ще отбележим, че първите три стандартни упражнения, макар и по косвен път, също до­принасят за успокояване и хармонизиране на дихателния процес. С това упражнение се цели пряко въздействие върху ди­хателния ритъм. Използува се следната автосугестивна фраза:
     Аз съм спокоен... ръцете и краката ми са тежки и топли...Сърцето ми бие спокойно и ритмично...Дишам дълбоко и равномерно...
Продължителност 2 минути. Практикува се 15—16 дни.

Пето упражнение
         Редица физиологични и психо-соматични изследвания показват, че затоплянето на коремната област довежда до успо­кояване дейността на централната нервна система. Петото стандартно упражнение цели стимулирането на аналогичен ефект. Използува се следната автосугестивна фраза:
          Аз съм спокоен...
          ръцете и краката ми са тежки и топли...
          Сърцето ми бие спокойно и ритмично...
          дишам дълбоко в равномерно...
          Слънчевият ми възел излъчва топлина.
          Продължителност 2 минути.Практикува се 20 дни.

Шесто упражнение
       Физиологичните и клиничните наблюдения показват, че ох­лаждането на челната област на главата с помощта на ком­преси или други средства довежда до благоприятни за нерв-«ата дейност ефекти. Аналогичен ефект се цели и с шестото «стандартно упражнение. Използува се следната автосугестив­на фраза:
          Аз съм спокоен...
          ръцете и краката ми са тежки и топли...
          Сърцето ми бие спокойно и равномерно...
          дишам дълбоко и равномерно...
          Слънчевият ми възел излъчва топлина...
          Челото ми е хладно...
          Продължителност 2 минути. Практикува се 15 дни.

Висш курс

Във висшия курс се използуват следните медитативни упражнения:

Първо упражнение
          То представлява медитация върху цвят. След прилагане на шестото стандартно упражнение
от началния курс практикува­щият усеща приятна вътрешна топлина и спокойствие. От това изходно състояние той започва мислено да концентрира съзнанието си върху обекти с характерни цветове: заснежени пла­нински върхове, цвят на огнена лава, синьо цвете, златисти есенни пейзажи и др. По време на упражнението практикува­щият трябва да се опитва да задържа в съзнанието си пред­ставата за цветните картини, които свободно да асоциира, а не за конкретните форми или цветове.
        Упражнението се практикува, докато трениращият се научи да визуализира цветни обекти. То може да се из­пълнява и вечер преди лягане.

Второ упражнение
     Различава се от първото упражнение само по това, че кон­центрацията на съзнанието се извършва върху въображаеми обекти с точно определен цвят: червен, черен, син, бял и жълт.

Трето упражнение
       При изпълнение на това упражнение практикуващият се стреми да визуализира конкретен обект с точно определена форма: ваза, цвете, опреде­лено лице и др.

Четвърто упражнение
         При изпълнението му практикуващият концентрира съзна­нието си върху някаква абстрактна идея: справедливост, мир, радост, надежда, любов и др., сама по себе си, абстрахирайки се от конкретни форми.

Пето упражнение
          При това упражнение концентрацията на съзнанието се из­вършва върху определено емоцио-
нално състояние. Шулц дават следния пример — приятното усещане, когато виждаме връх от Баварските Алпи. Концентрацията на съзнанието трябва да се извършва не върху конкретния образ, а върху самите усещания - за спокойствие, пространственост и свобода, които съпътствуват емоционално съзерцаването на пейзажа.

Шесто упражнение
        При изпълнението на това упражнение се извършва вътреш­на визуализация на друг човек. В началото трябва да се из­бират неутрални лица, които не са свързани с нас с отрица­телни или положителни емоционални контакти. По-късно обек­ти на концентрацията на съзнанието ни трябва да станат ли­ца, с които сме тясно свързани. Отначало нашата субективна природа няма да ни позволи да ги виждаме в техния истин­ски облик. В нашето въображение трябва да се стремим посте­пенно да се освободим от личния фактор и да се научим да си ги представяме в техния реален образ, освободен от емоциите, които изпитваме към тях.

Седмо упражнение
      В това последно медитативно упражнение практикуващият фокусира съзнанието си върху екзистенциални проблеми от рода на:Какво искам от живота?
Какви грешки допускам в живота и т.н.?

Всички медитативни тренировки в системата на Шулц са е продължителност 30—60 минути.

Въз основа на познанията за кортико-висцералните корела­ции и връзката между условните рефлекси и вегетативната нервна система Клайнзорге и Клумбис предлагат сугестивни техники, имащи за цел психотерапевтично повлияване върху даден орган или система. Ето някои стандартни фрази, които се използуват за целта:

При Кашлица
          Гърлото ми е студено ... Гърдите ми са топли ... Дишам спокойно и равномерно ...

При Бронхиална Асма
          Гърлото ми е студено ... Гърдите ми са топли ... Дишам спокойно и равномерно .... >

При Високо Кръвно Налягане
      Дишам спокойно и равномерно ... Челото ми е студено ... Главата ми е спокойна и лека ... Сърцето ми бие равномерно и спокойно ........

При Ангина Пекторис
      Дишам спокойно и равномерно .... Челото ми е студено .... Главата ми е спокойна и лека ... Сърцето ми бие равномерно и спокойно ........

Нарушение на Съня
          Сърцето ми бие равномерно й спокойно ... Топлината ме приспива ... Спи ми се ...

При Простуда
        Носът ми е топъл ... Ушите ми са топли ... Пръстите на ръцете ми са топли... Ходилата ми са топли...

Автогенната тренировка на Шулц е разработена за конкрет­но приложение в медицинската практика, като психотерапев­тично средство при лекуването на клинично болни хора. Тя обаче може да се практикува и от здрави индивиди за пости­гане на психична и физическа релаксация, както и за разши­ряване на обема на психичните възможности. В дългогодишната клинична практика на създадената от него школа е получена богата информация за възможно­стите на автогенната тренировка като средство за лечение и самоизграждане.

Автогенната тренировка, предложена от Шулц, е използувана в изследователската дейност и клиничната практика от А. Свядощ и А. Ромен, като особено внимание се обръща на сугестията, а в работите на К. Мировски и А. Шогам - на мобилизиращите упражнения. По наше мнение предимствата на автогенната тренировка пред хипнотерапията са свързани със следното:

1.При хипнотерапията болният се отнася пасивно към ле­чението, докато при автогенната тренировка той извършва це­лево насочена волева дейност.

2.При хипнотерапията личността на лекуващия лекар доминира над личността на болния.

3.Хипнотерапията е неприложима при пациенти с ниска степен на внушаемост.
обратно в началото

ЯНТРИ И ЧАКРИ

Една от проявите на отражението на реалността в съзнанието на човека са зрителните образи за форми, цветове и движения. Още от древни времена първобитният човек се е опитвал да материализира своите представи за света с по­мощта на пещерните рисунки и култовите фигури, които превръщал в обекти за съзерцание. Така той е имал възможността да преживява много­кратно емоционалните състояния свързани с лова и други важни за него дейности, при това без за­губа на физическа енергия. В несъзнателния си стремеж да приближи своето изкуство до особеностите на психичните процеси, свързани с отражението на външната среда, човекът допускал деформация на реалните възприятия и хармонизирал построените от него контури и “цветови мелодии” с вътрешния ритъм на своето “Аз”. Ето защо творецът допус­ка и използуването на форми, които не притежават аналог в природата, но се явяват символи на реални или абстрактни обекти. Връх в това от­ношение е египетската символика. До наши дни достига и се развива умението не само да се изобразяват реално съще­ствуващи обекти, но да се изобразяват и форми, свързани с определени психични състояния. На фиг. 1 е представен добре известният символ на електрическата светкавица, който се използува за обозначаването на места, където се намират електрически линии с опасно за живота на човека напреже­ние. Никой не би се опитал да твърди, че използуваният сим­вол изобразява формата на реална светкавица. Начупената линия обаче в много голяма степен създава илюзията за рязка промяна, за голяма концентрация и разряд на сила. Чупките сякаш говорят за моментално изпразване на натрупана енер­гия.

Фиг.1

Според Тинлей в зависимост от конкретния си контур линиите оказват различно психично въздействие. Той отбелязва, че s-образната крива е линията на градацията. Идеята, че ме­ките извивки съдържат представата за грация и мекота, а на­чупените линии за натрупана сила и резки промени, може да се илюстрира с двата мотива на фиг. 2.

Фиг.2

Гладките линии могат да бъдат наречени меки, а начупе­ните — твърди. Всяка чупка въздействува като излъчващ цен­тър.

Фиг.3

В тримерното пространство най-компенсирани по отношение на илюзията за излъчване са сферичните форми, а „най-излъчващите" са сноповете с радиално излизащи прави линии. По­редицата от прости геометрични фигури на фиг. 3 е подредена във възходящ ред по отношение на степента на илюзията за излъчване.

Тези фигури се приемат за свещени в почти всички религии. Използването им като обекти за концентрация при религиоз­ните ритуали се обяснява със съответни мистични представи. От гледна точка на съвременните достижения на неврофизиологията и психологията въздействието им може да бъде обяс­нено със специфичните импулси, които предизвикват в очедвигателните мускули и зрителния анализатор. По чисто рефлекторен механизъм окото проследява контурите на изоб­раженията. На местата с чупки очедвигателните мускули пре­търпяват внезапни контракции, което е свързано с генериране на съответни рязко изменящи се командни нервни импулси. Противно на този случай при s-образните криви очедвигател­ните мускули търпят плавни контракции.

Геометричните фигури, пока­зани на фиг. 3, са съставните елементи и в т. нар. чакри в системата Лая йога, представ­ляващи обекти, върху които се извършва зрителна концен­трация.

Важно условие за вида на психичното въздействие на една форма е нейното състоя­ние на баланс. На фиг. 4 са представени два диска, единият от които е балансиран, а другият небалансиран спрямо цен­търа на правоъгълника. В природата обикновено най-устой­чиви са балансираните в геометричен аспект предмети. Ето защо човек при съприкосновението си с небалансирани форми изпитва отрицателно естетично възприятие. Според Арнхайм, “когато някой гледа небалансирани форми, той като че ли по­лучава усещането за разбалансиране и в собственото си тяло по пътя на някаква спонтанна аналогия”.

Фиг. 4

Балансът може да бъде и от по-сложен вид. Дори при не­брежно разхвърляни на пръв поглед фигури в произведенията на изобразителното изкуство съществува строго балансиране на формата. Поради психо-емоционалните ефекти, които про­изтичат от това, подобно балансиране се спазва и при подреждането на жилищни помещения, работни и обществените места, архитектурни и урбанистични форми и пр.

Осезателно въздействие върху емоциите на човека оказват и цветовете. Съвременната физиология доказва, че чистите цве­тове въздействуват върху фоновото мускулно напрежение и ско­ростта на кръвната циркулация. Тези ефекти са най-силни в червения край на спектъра на светлината и най-слаби в синия. Особено силно може да бъде въздействието на цветовете при хора с повишена психична чувствителност. При някои пси­хични заболявания болните проявяват нетърпимост към черве­ния цвят. Известният художник модернист Кадндински отбелязва, че жълтият цвят концентрира вниманието, а синият и червеният цвят го разсейват. По тази причина при едни и същи геометрични размери жълтите дискове изглеждат по-големи и по-близкостоящи, а сините по-малки и по-отдалечени.

Всеки цвят предизвиква определено усещане за топлина. Най-топъл е яркочервеният цвят. Топли цветове са също яркожъл­тият и оранжевият, а студени са светлосиният, резедавият и гълъбовият.

Тънко усещане за цветовете притежавал Гьоте. Според не­го оранжевият цвят оказва шо­ково въздействие и създава чувство на безпокойство при животните. Кандински опреде­ля ефекта от въздействието на оранжевия цвят като пораж­дащ енергия, амбиция и же­лание за триумф. Последните два примера показват, че ефек­тът от въздействието на цве­товете е свързан и със специ­фичните психични особености на индивида.

Взаимоотношението на различните цветове създава нови ефекти, които не са проста сума от въздействието на отдел­ните цветове. Така например златножълтият и морскосиният взаимно се усилват и емоционално уравновесяват. Аналогично усилване, но без емоционално уравновесяване се получава при едновременното наблюдаваме на златножълт и огненочервен цвят.

Въздействието на формите и цветовете с цел психично повли­яване е основна практика в системата Лая йога. Това се извърш­ва с помощта на вътрешна или външна концентрация върху графични изображения, наречени янтри, които са геометрично балансирани и обикновено притежават център на симетрия. Твърдите линии в тях се съчетават с меки s-образни извивки и концентрични кръгове. Янтрите представляват приятни за на­блюдение естетични обекти и предизвикват спонтанна зрителна концентрация. Като илюстрация на фиг. 5 е представен тантрическият символ шри-янтра.

Фиг.5

Като янтри могат да се използуват и характерни природни обекти, например кръгът на изгряващото слънце.

Фотография нa Eternities

Фиг.5А

В древното учение тантра равностранният триъгълник с върха надолу символизира женското, творящото начало в универсума, а равностранният триъгълник с върха нагоре - мъж­кото начало. Двата триъгълника на фиг. 3, образуващи шесто-грам, символизират уравновесяването на противоположностите в природата. Некомпенсираният малък триъгълник в центъра на символа шри-янтра илюстрира тантрическата представа, че женското, творящото начало в универсума никога не е напълно компенсирано. Квадратът обикновено се свързва с представата за пълнота, а окръжността с космическата безкрайност, с абсолют­ната хармония, представата за цялост. Ще представим и опростено описание на чакрите, които са основните обекти за концентрация в системата Лая йога. Приема се, че шест от чакрите са основни. Те са:

Муладхара чакра

Чакрата (фиг. 6) представлява светложълт кръг, в който е поместен яркожълт, излъчващ светлина квадрат. В квадрата се намира огненочервен, излъчващ светлина триъгълник. В триъгълника е разположено цилиндрично тяло, единият край на което е заоблен. То е морскосиньо на цвят. Върху него е навита 3 ? (или 8 ?) пъти бяла нишка. Тази нишка символизира скритата психична енергия, наречена кундалини. Чакрата има 4 тъмночервени ли­ста, с които е заобиколен кръгът.

Фиг.6                                       Фиг.7

Свадхишдана чакра

Чакрата е изградена от светложълт кръг, в който е поместен блестящ сребърен полумесец. Кръгът е заобиколен с 6 червени листа (фиг.7).

Манипура чакра

Чакрата представлява светожълт кръг, в който се намира кървавочервен триъгълник. Отвън кръгът е заобиколен с 10 черни листа (фиг. 8).

Фиг.8                                         Фиг. 9

Анахата чакра

Чакрата е съставена от светложълт кръг, в който е поместена шестоъгълна звезда с гълъбовосин цвят. Кръгът е заобиколен с 12 листа с керемиденочервен цвят (фиг. 9).

Вишудха чакра

Тази чакра е съставена от сив кръг, заобиколен с 16 листа с цвят на индиго. В кръга е поместен бял триъгълник, а в три­ъгълника се намира друг сив кръг (фиг. 10).

Фиг.10                                    Фиг.11

Аджна чакра

Чакрата е съставена от светложълт кръг, заобиколен от син пръстен. В кръга е поместен бял триъгълник. Кръгът е заоби­колен с 2 листа със светлосин цвят (фиг. 11).
обратно в началото

МАНТРИ

Човек е потопен в “океан” от механични вибрации. Заедно с формите и цветовете те представляват най-съществе­ните елементи на връзката му със света. Ме­ханичните вибрации въздействуват непосредствено върху чо­века. Те могат да оказват благоприятни ефекти, като стиму­лират микроциркулацията, но при големи мощности и честоти, съвпадащи с резонансните честоти на елементите на човешкото тяло, могат да увредят организма.

Изчистени, хармонизирани и подредени в мелодична после­дователност, звуковите вибрации притежават удивителна спо­собност да „разтрептяват" човешката душа, създавайки опре­делен спектър от емоции.

Понятийната реч може да предизвика у човека много силни емоционални, интелектуални и духовни реакции. Тя резонира с най-тънката структура на човешкото същество. Основното пред­назначение на речта е да бъде средство за предаване на инфор­мация, свързана с най-съществените за човека явления от реал­ността. С нейна помощ могат да се кодират различни психични състояния на личността. Много често (особено в изкуството) речта няма предназначението да обрисува конкретен образ, а да предаде определено емоционално състояние. Стихът на Лермонтов:

"В океана безвъздушен
          без кормило и платна
          тихо плуват в хор задружен
          светила сред здрачина ."

би изглеждал безсмислен, ако се опитаме да си представим зад асоциациите, които той предизвиква, някаква конкретна форма. С помощта на бягство от конкретното в него е постигната висока поетична музикалност и непосред­ствено емоционално въздействие. Намирането на емоционално въздействуваща речева форма при изразяването на дадена тема е въпрос преди всичко на дарба. Този проблем е свързан с най-деликатните прояви на съзнателната и безсъзна­телната дейност на човека и все още е далеч от изчерпател­ното научно обяснение. Повечето изследователи приемат, че сугестивното въздействие на човешката реч се определя както от формата й като цяло, така и от отделните й елементи. Неза­висимо от сложността на процеса могат да се посочат някои практически правила, спазването на които довежда до повишаване на въз­действуващия ефект на човешката реч. Ето някои от тях:

Конкретност на изразните средства
          Използуването на конкретни  думи  повишава внушаемостта, а  абстрактните  думи я намаля-
ват. Думи от типа на изненада, блясък, светлина, нощ, ножица, ръжда, меко, спокойно, полека, тежко, сладко, страшно, нож, горчиво, хайде, изведнъж, роза предизвикват емоционално „разтрептяване". Тяхното използуване повишава сугестивното въз­действие на речта. Думи от типа на следователно, тъй като, все­кидневно, като резултат от, населено място, транспорт, обществен, промишленост, ин­ституция, с помощта на, защото пренасят психичния процес в рационалната равнина и намаляват внушаемостта.

Специфичност на темата
          Приближаването на обрисувания  образ до  обекти с по-го­ляма от  необходимата  степен на аб-
страктност намалява внушаемостта. Примерно ако говорим за конкретна ябълка, е по-добре да не свеждаме нещата до ябълките изоб­що, а да подчертаем това с което тя се отличава от всички ябълки.

Говорна динамика
          Основните прийоми, които се използуват за повишаване на сугестивното въздействие на реч-
та, са мекотата и силата на гласа, търпеливото изчакване и използуването на ефекти на изненада.

Степента на въздействието зависи не само от качествата на говорещия, но в определена степен и от психичните особено­сти, опита и моментното състояние на слушателя. Дори при най-елементарен разговор двамата събеседници участвуват цялостно като личности. Речта оказва психическо въздействие не само като носител на определена информация, но и като спе­цифично звуково съчетание. Според Шарл Бали звученето на някои думи допринася за изграждането на сетивно възприятие и оказва определено емоционално въздействие.

Думите монотонен, флаг, влагам, мая, Филаделфия, Владивосток звучат меко, а думите роса, роза, пробуждам, присъствие, размножаване, трева, разсъмване предизвикват действени емо­ции. Интересно е да се отбележи, че звукът “Р” участвува при композирането на понятието червен в основните европей­ски езици.

Фиг. 12

Волевото повлияване с определени думи или изрази е изпол­зувано още от дълбока древност. Многократното повтаряне на определени, най-често безсмислени думи (баене) е широко раз­пространено в народната медицина и се използува и до днес за отстраняване на неблагопри­ятните резултати от стресови реакции.

От акустична гледна точка думите представляват по­следователно следващи вибрации в звуковия диапазон. Те се концентрират във външното ухо, предават се по-нататък и се трансфор­мират в кохлеята (охлюва) в нервен импулс. Чрез слуховия нерв вибрациите достигат мозъчната кора под формата на специфични електрически им­пулси.

Основните градивни единици на речта - звуците се делят на гласни и съгласни. От своя страна съгласните са звучни и беззвучни. Гласните се получават от озвучена издишана струя. Те представляват квазипериодични вибрации. В зависимост от редица характерни физи­ологични и емоционални особености и състояния на говорещия, както и oт местоположението им в думата, в изречението и др. в гласни­те присъствуват различни обертонове. Гласните се различават от слуховия анализатор не по височината на основното си колебание, а от височината на придружаващите това колеба­ние обертонове. Прието е последните да се наричат формантни тонове. От гласните най-висок формантен тон има “и”. В низ­ходяща градация следват “е”, “ъ”, “а”, “о”, “у”. Спектърът на формантните тонове за някои гласни в английския език е представен на фиг. 12.

Задълбочени изследвания върху акустичните особености на звуците на човешката реч са направени в Лабораторията па експериментална фонетика към Ленинградския университет. Доказано е, че по отношение на формантния тон всяка дума може да се разглежда като характерно колебание.

От всичко казано е ясно, че не само отделните звукове представляват специфична вибрация, но и самата дума като цяло. Думата обаче се характеризира с много по-голям период. Ако разгледаме отделното изречение от гледна точка на височина­та на интонацията, виждаме, че и то като цяло представлява една нова вибрация с още по-голям период. Към тази вибра­ция се наслагва вибрацията, произтичаща от сюжетната същ­ност на речта, както и вибрацията, изразяваща психологична­та динамика на говорещия. Ясно личи колко сложен обект е човешката реч и какво огромно количество информация е за­ключено в нея.

Върху акустичния спектър на звуците в човешката реч влия­ят редица фактори. Най-съществените от тях са полът, физио­логичните особености, възрастта, психичните особености и мо­ментното емоционално състояние на човека. Не е възможно един и същ звук да бъде произнесен два пъти по един и същ начин. От тази гледна точка звуците в човешката реч трябва да се разглеждат като пластични символи, а не като една на­пълно определена даденост. В речта се проявяват различни нелокални ефекти, изразяващи се в това, че не само речта представлява суперпозиция от звуци, но и отделните звуци зависят от речта като цяло. Акустичният спектър на речта се характеризира с огромно разнообразие и сложност. В него е заключена огромна, все още неразгадана информация за най-тънките процеси от съзнателната и безсъзнателната дейност на човека.

Аналогично на контурите и цветовете думите оказват пси­хични ефекти върху човека не само с понятийната си същност, но и с конкретната си звуково присъствие. Интересни в това отно­шение са някои лингвистични експерименти. Според Джесперсън присъствието на гласната “и” създава илюзия за нещо, кое­то е малко, тясно и незначително. За първи път тази харак­терна символика била описана от Сократ (съгласно диалози­те на Платон). В свой експеримент Чъстейн подложил на тест 50 деца, които трябвало да нарекат две различни по големина картонени фигури с условните имена Пим и Пум. Приблизи­телно 76 % от децата избрали името Пим за по-малката фи­гура. По този повод Сапир пише: „Ако някой не вярва в ре­алността на такива символи в речта, нека да опита следния експеримент, който аз съм опитвал много пъти практически със стопроцентов успех. Изпитващият трябва да нарече с въ­ображаемите думи ла, лау и ли три еднакви по форма, но с различна големина фигури. Обикновено подложеното на теста лице избира ли за най-малката и лау за най-голямата фигура".

Едно хипотетично обяснение би могло, да бъде свързано с присъщото на човека чувство за баланс. На различните голе­мини на фигурите се съпоставят в обратен ред формантните височини на обертоновете на “и”, “а” и “у”. Звукът “и” създава усе­щане за стегнатост, студенина, еластичност, а “о” за отпуснатост, мекота, топлота. За да се убедим в това, нека да разгле­даме следната съвкупност от понятия: сладолед, зряла жена, бавен, бърз, котка, дебел, слон, тънък, младо момиче, топла супа. Нека сега да опитаме да ги разделим на две групи - едната от които да наречем с условното име “Пинк”, а друга­та с “Понк”. Изборът, коя дума в коя група да поставим, трябва да се основава на интонацията. Почти със стопроцентова вероятност изпитваните ще направят следното разделяне:

           ПИНК - младо момиче, бърз, тънък, котка, сладолед;
           ПОНК - зряла жена, бавен, дебел, слон, топла супа.

Присъствието на а, е, и създава илюзия за нещо бяло, свет­ло, жълто, ярко, яркочервено, а на ъ, у за мрачно и тъмно.Силно доминиране на звуковата символика над понятието съдържание се проявява в детското творчество. Ето някои примери:

кунда мунда карамунда

дунда бубда парапунда

ринги ринги рае

фокус мокус препарокус.

В стремежа си да намерят непосредствен емоционален кон­такт с децата майките много често разпадат речта си до ни­вото на символичния смисъл на звукосъчетанията. Съвсем ес­тествено е да чуем обращения на родители към бебета, които звучат така: миджи, джиджи, гунче, бунче и т. н. Колкото и странно да е, бебетата непостредствено възприемат именно този език и активно му реагират. Вероятно това не е само изразяване на спонтанно освободени емоции, а един съвсем нормален и необходим за комуникацията между родител и малко дете език.

Разпадане на мисловния процес се реализира и при мисле­не в сънно състояние, а също и при негативна медитативна концентрация (обектът на концентрация е състоянието на ре­лаксация на тялото). Отначало в съзнанието започват да се промъкват несвързани един с друг епизоди. Вътре във всеки един от тях съществува логична връзка. При по-голяма дълбо­чина на медитация се появяват отделни изречения или образи, които не са свързани помежду си. Например: в банята има бяла роза... и т.н. При още по-голяма дълбочина на медитация се получава разпадане и на отделните изречения: светла стая... топ­ло... приятно... светлината е червена... При още по-голяма дълбочина на медитация се получава разпадане и на думите, при което се получават характерно ритмизирани и пе­стеливи на изразни средства звукосъчетания от типа на мантри и куани.

Аналогично разпадане се реализира и при зрителните асоциации. Отначало отделните епизоди следват хаотично. След това се появяват аглупинации, деформации на контурите и не­типично оцветяване. Едновременно с това се увеличава степента на хармоничност на “цветовите мелодии". Всичко това на­помня сюрреалистична картина. При дълбоки степени на ме­дитация контурът напълно изчезва. Съвременните достижения на психологията в областта на съзнателната и безсъзнателната психична дейност на човека не ни позволяват на настоящия етап да правим категорични изводи за явленията, които се манифестират при медитацията. Според Налимов “медита­цията може да се разглежда като деавтоматизиране на при­същите ни психични структури — медитацията излиза извън границите на логически структурираното съзнание. Дискретните символи на езика се оказват недостатъчни за изразяване на това състояние на съзнанието. В това състояние на съзнанието се нарушава аристотелевската логика, противоречията не пред­извикват учудване, нарушава се причинно-следствената връз­ка на явленията, изменя се представата за пространствено-временната структура на света, парадоксите се приемат за не­що напълно естествено”.

Освобождаване от понятийното съдържание на речта се получава и в състояние на свръхемоции - викове, ревове и т. н. Като деавтоматизиране на психичните структури под дей­ствието на свръхемоции може да се обясни и говоренето на „особени езици" в някои религиозни групи.

Особено силен емоционален компонент се съдържа във въз­клицанията. По същество те представляват емоционални символи. Те не съдържат никакъв друг смисъл освен представа­та за определено емоционално състояние. Ако произнесете някои от тях много пъти, ще забележите, че постепенно изпа­дате в съответното емоционално състояние. Аналогичен ефект на създаване на психичен фон при многократно произнасяне се открива при почти всички думи. В това специфично въздей­ствие на звукосъчетанията върху психиката на човека се за­ключава и тайната на изкуството на мантрата.

Техниката на Мантра йога е изключително проста. Заема се определена телесна поза, която се задържа продължително време без употреба на физически усилия. Цялото тяло се от­пуска. Отпускат се последователно ръцете, краката, главата, раменете. Медитиращият успокоява и ритмитизира дишането си. Той отпуска клепачите и затваря очите си или концентрира «погледа си в определена точка. В това релаксирано състояние започва непрекъснатото повтаряне на мантрата (процеса джапа). За непрактикувалите Мантра йога тази автогенна техни­ка изглежда елементарна по отношение на изпълнението. Практиката показва обаче, че задържане на вниманието на насочения съзнателен процес продължително време върху ман­трата е изключително трудно. Още след първите десетина ми­слени произнасяния на мантрата вниманието спонтанно се от­клонява и в съзнанието на практикуващия нахлува странична мисъл или образ. След определен интервал от време мантрата отново се самофокусира в съзнанието на практикуващия и процесът джапа продължава. Така се получават интервали на концентрираност и разсеяност. С упорити и системни трени­ровки може да се постигне скъсяване на интервалите на разконцентрираност, което е свързано с повишаването на устой­чивостта на психичния процес. При голяма дълбочина на ме­дитацията изпълнителят достига до ясно осъзнавано емоцио­нално състояние, което той определя като еднозначна психична реакция на мантрата. Много съществена страна на Мантра йога е тъй нареченото „оживяване на мантрата". До голяма степен процесът е идентичен с практикуването на коани в зен-будизма. Практикуващият трябва да почувствува емоционално “символичния смисъл” на мантрата. В това отношение до го­ляма степен повлиява учителят - гуру, който предава своя опит директно на ученика си чрез волево повлияване. Изработване­то на “живи мантри” може да стане и самостоятелно. Ето един пример:

Да приемем, че сте страстен турист и обичате да ски­тате в планината. Сам сред суровото величие на природата, която е разхвърляла небрежно зъбери, издатини, скални струпвания и е допълнила пейзажа с успокояващия син цвят на небето, вие усещате приятна прохлада и специфична ми­ризма на планинска трева. Усещате как се успокоявате, как целият се обновявате, как се откъсвате от делничните грижи на ежедневието. Седнете на близката скала или на тревата. Релаксирайте тялото си. Концентрирайте цялото си внимание върху това необикновено усещане, което се получава при съ­прикосновението с природата. И така съзерцавайки природата, мантрата сама ще изплува във вашето съзнание. Повторете я много пъти, за да фиксирате трайно съответното психично състояние. Упо­требявайте мантрата само в подходяща медитативна обста­новка. Неправилното използуване на мантрата може да уни­щожи условния рефлекс, който сте изградили. Дори мисленето върху нея в неподходяща обстановка оказва неблагоприятен ефект. По аналогичен начин можете да си изработите различ­ни мантри, съответствуващи на различни емоционални състоя­ния.

За целите на автосугестията могат да се използуват и целе­ви изрази. Думите в тях трябва да бъдат внимателно подбра­ни, като е необходимо те поотделно да имат приятно звучене. В целевия израз трябва да се съдържа елемент на категорич­ност. Например: “С всеки изминат ден аз ставам все по-спо­коен. ..”, “С всеки изминат ден аз ставам все по-бодър. ..”

При единичното произнасяне на подобен израз е възможно у вас да се получи дори скептична реакция, която може да до­веде до отрицателен резултат. При продължително, много­кратно произнасяне на целевия израз, с необходимата категоричност съмнението постепенно се разсейва и се реализира ефективно безсъзнателно повлия­ване.

Изкуството на мантрите и янтрите като средства за автосугестивно повлияване в исторически план е свързано с идеалистичните възгледи за природата и човека. В продължение на хилядолетия те са използувани за мистишчни религиозни цели. Не може да се смята обаче, че религиозният култ е първоизточник на медитативните техники. По всяка вероятност способността на човека да медитира възниква в най-дълбока древност. Може би доказателство за това е появилата се още у първобитния човек потребност от ритуални танци, примитивни песни и кул­тови предмети. Концентрирайки съзнанието си върху най-важ­ните за съществуването му дейности, първобитният човек си е създавал възможността многократно да преживява съответните емоционални състояния без значителна загуба на физи­ческа енергия. Предполага се, че хората в древността са били емоционално по-реактивни от съвременните си потомци. Ман­трите лежат и в основата на песенното творчество на прими­тивните народи. Бюхер отбелязва, че за всеки вид трудова дейност в примитивните племена съществува определена песен. Той изказва становището, че музиката и поезията възникват от едно и също начало - тежката физическа работа, като тяхното основно предназначение е да мобилизират човека и го освободят от силното психично напрежение.

Чувствителността към ритъма представлява основно психо­физиологично свойство на човека. Ритъмът е елемент на всяка музика. Съществуването на примитивни племена, притежава­щи тънко чувство за ритъм без особено високи музикални спо­собности, показва, че ритъмът се е зародил преди музиката. Би могло да се отбележи, че танцът, който е неразривно свър­зан с ритъма, представлява концентрация на съзнанието вър­ху позата и движението на тялото. Танцът у по-емоционалните натури може да предизвика кратковременна загуба на чув­ството за реалност и затваряне на индивида в света на дви­женията. Изпадането в транс се смята за напълно естествено при ритуалните танци на някои африкански, тихоокеански, южноамерикански и други народи. Някои изследователи счи­тат, че ритъмът оказва хипнотично въздействие, при което се блокират определени защитни реакции. Изпълняването на ловни и военни танци от примитивните племена е позволявало катарзисно освобождаване от чувството за страх. Ритъмът е основен елемент в строевата подготовка на военните и е важ­но средство за повишаване на военната дисциплина. Така се създават трайни условнорефлекторни връзки по отношение на изпълнение на командите, с помощта на които се спомага за преодоляване на страховите реакции, произтичащи от приро­дата на боя.
обратно в началото

ТЕХНИКИ ЗА МЕДИТИРАНЕ

Медитацията като техника и изкуство може да бъде почувствувана само след продължителен период на практику­ване. Както във всяка друга област, положителните резултати се достигат с упорит и целенасочен труд. При практикуването е добре да се спазват следните правила:

1.Тренировките да се извършват на тихо място без при­съствието на други хора. Наличието на елемент на изненада - рязкото отваряне на врати, влизането в помещението или при­съствието на друг човек, е неблагоприятен фактор. С течение на времето след многократни тренировки практикуващият ста­ва все по-нечувствителен към външните условия. Той придо­бива способността да се приспособява към разнообразните външни дразнители. В началния период наличието на тишина и изолираност са благоприятни условия за резултатна практика. Отсъствието на подходящи условия обаче не означава, че не трябва да се практикува медитация е невъзможно. Съществуват тех­ники, които могат да се практикуват навсякъде, дори и в превозно средство, например “дишам – навътре, .... издишвам – навън”.

2.В стаята или в съответния кът, в който се тренира, тряб­ва да бъде създаден уют. Желателно е цветовете и формите да предразполагат към психично отпускане.

3.Концентрирането на вниманието, при практикуването на медитация, е най-устойчиво сутрин между 4 и 8 ч. и ве­чер между 19 и 20 ч.

4.Медитацията трябва да се практикува на празен стомах или поне един час след хранене.

5.Необходимо е да се медитира с подходящи топли дрехи тяло, защото по време на медитация кръвната циркулация намалява интензивността си, което в началния период създава условия за простудяване.

6.По време на медитация не се борете със спонтанно на­хлуващите в ума ви мисли. Осъзнавайте ги и ги оставете да отзвучават от само себе си.

7.Създаването на психичен фон с мантри и янтри спомага за освобождаване на съзнанието от нахлуващите мисли и образи.

8.Не тренирайте, ако се чувствувате психично или физи­чески преуморен или ако не сте добре здравословно.

9. Не тренирайте, ако сте във възбудено емоционално съ­стояние.

10.Организирайте ежедневния си живот така, че да не про­пускате тренировки.

11.Постелката, върху която се намирате по време на медитация, не трябва да бъде нито твърда, нито много мека.

12.Преди тренировка устната кухина и зъбите трябва да се почистят.

13.Създайте си определен ритуал, с който да започвате тренировките.

14.Не превръщайте медитацията в идея фикс. Когато се налага пропускайте занимания.

15.Тренирайте не по-малко от 3 пъти в седмицата. Започнете от леки занимания с продължителност от около 10 минети.
обратно в началото

Техники за пасивна медитация

Първият проблем, който възниква при практикува­нето на пасивна медитация, е проблемът за правилната поза. Задължително условие е тялото да може да се задържа про­дължително време в нея, без при това да възниква усещане за неудобство. За занимаващите се с Хата йога е най-добре да използуват позите лотос или полулотос. Останалите могат да провеждат медитативните си занимания, седнали по турски с кръстосани крака, легнали по гръб или свободно от­пуснати на стол с удобна облегалка, която да позволява изправено положение на гръбначния стълб.

Техника за негативна концентрация върху частите на тялото

Лягате по гръб. Свободно отпускате ръцете, главата и краката. Изчаквате 2—3 минути, за да
се релаксирате. За­тваряте очите. Можете да използувате следната медитативна фраза:

Аз лежа спокойно... тялото ми е отпуснато ... ръцете и кра­ката ми са отпуснати ... усещам пръстите на краката си... те са отпуснати ... те са напълно отпуснати ... сега усещам гле­зените си ... глезените ми се отпускат ... усещам бедрата си. те също са отпуснати... цялото ми тяло е отпуснато ... усещам гърдите си... те са спокойни... тялото ми е отпуснато... ця­лото ми тяло е отпуснато ... усещам корема си ... той е отпус­нат ... усещам шията си ... тя е отпусната ... усещам лицето си ... всички мускули на лицето ми са отпуснати... усещам устата си... устните и езикът ми са напълно отпуснати. .. очи­те и клепачите ми са напълно отпуснати.. . усещам областта между веждите си... челото ми е хладно... слънчевият ми въ­зел излъчва топлина ... отпускам се все повече и повече.

Представената фраза е примерна и не е необходимо да бъде дословно използувана. Произнасянето й трябва да се извършва мислено с активна концентрация върху частите на тялото. С течение на времето при системни занимания дълбочината на мускулната релаксация постепенно се увеличава. След достигане на максимална релаксираност (в рамките на от­делната тренировка) медитиращият се превръща в страничен наблюдател на мисловната си дейност. Различни реални или фантастични епизоди нахлуват в съзнанието му. Медитира­щият трябва да се стреми да не се ангажира емоционално е тях, а просто да ги следи като страничен наблюдател, както ако ги вижда., на кинопрожекция. Ако това условие е спазено, картините постепенно започват все по-бързо и по-хаотично да се сменят. Постепенно се достига до “разпадане на съзнател­ния процес”.

След медитативния сеанс трениращият се чувствува изцяло релаксиран и освежен. Преминалите през въображението му сцени не оставят никакви следи. Това упражнение е начално и е необходимо, да се тренира дълъг период от време. Начал­ната продължителност на упражнението е 10 минути. G тече­ние на времето тя може да бъде продължена до 30 минути.

Техника за бърза релаксация

Заемете медитативна поза. Използувайте следната медитативна фраза:

Аз усещам тялото си... то е напълно отпуснато... усещал ръцете си... те.са отпуснати... краката ми. са отпуснати... колко са тежки... усещам раменете си.... цялото ми тяло се отпуска... кожата на лицето ми е отпусната... клепачите ми тежат... главата ми е отпусната. . . целият съм отпуснат. .. тежък съм,.. ето, всички части на тялото ми са тежки и на­пълно отпуснати... ще броя до пет... при пет ще се отпусна напълно... (Брои се мислено с постепенно повишаване на ка­тегоричността).

След достигане на осъзнатото състояние на дълбока релак­сираност може да се премине към концентрация върху отдел­ни части на тялото или телесни процеси — дишане, усещане на топлина, усещане за допир, пулсиране на части от тялото.

Концентрация върху медитативна музика

Целесъобразно е упражнението да. се практикува след продължителен период на занимания с първите две уп­ражнения.

Включвате запис с приятна, до­веждаща до вътрешно отпускане и концентриране музика. Под­ходящи за целта са европейската предкласика, някои източни мелодии и др. Звукът трябва да бъде достатъчно слаб, тъй като при медитация сетивността се изостря.

Заемете медитативна поза. Отпуснете тялото си. След до­стигане на максимална степен на релаксираност концентри­райте цялото си внимание върху мелодията. Може би ще усе­тите как музиката изпълва цялото ви същество. Може би ще усетите как постепенно се „сливате"с музиката.

Концентрация върху дихателния процес

Първо упражнение:

Заемете медитативна поза. Отпуснете тялото си. Концентри­райте вниманието си върху дихателния процес. Стремете се да не повлиявате върху естествения ритъм, а само да го след­вате. Използувайте следната медитативна фраза:

Аз усещам как вдишвам навътре. .. аз усещам как издишвам навън... аз усещам как вдишвам навътре... аз усещам как издишвам навън...

За не практикувалите упражнението изглежда елементарно и безсмислено. То обаче представлява една от най-ефективните дихателни техники. При практикуването му се сблъскваме е ограничените възможности на човека да концентрира внима­нието си. След определен брой дихателни цикли съзнанието спонтанно се разсейва и престава да следи дихателния процес. През този период на разсеяност у изпълнителя нахлуват раз­лични странични мисли и картини. С течение на времето при редовни и усърдни тренировки периодите на разсея­ност се скъсяват, а периодите на концентрираност, като следствие от следствие от повишаването на устойчивостта на психичния процес, се увеличават. Упражнението ритмитизира дихателния процес и увеличава дълбочината му. Практикуващият започва да усеща вътрешна устойчивост и хармонизация на емоционалните си реакции. Това упражнение представлява основна техника в зен практиката.

Второ упражнение:

Заемете медитативна поза. Отпуснете тялото си. Концентри­райте вниманието си върху дихателния процес. Започнете мислено да броите: едно (при вдишване), две (при издишване)... три (при вдишване) и т. н. до десет. Започнете отново... Това упражнение също изглежда елементарно, но всъщност е много трудно за изпълнение. Практикуването му ритмизира дихателния процес, увеличава дълбочината му и повишава устойчивостта на пси­хичните процеси. Упражнението представлява основна техника в зен практиката.

Тези две упражнения могат да се практикуват по време на разходка, пътуване в превозно средство и при други условия.

Трето упражнение:

Заемете медитативна поза. Отпуснете тялото си. Концен­трирайте вниманието си върху дихатeлния процес. Започнете мисленно и категорично да произнасяте, но само при издишване фразата:

          Отпускам се ... отпускам се ... отпускам се...

          Упражнението има аналогичен ефект като първите две упражнения, но има по-силно сугес-
тивно въздействие по отношение на релаксацията на тялото.

Четвърто упражнение:

Заемете медитативна поза. Отпуснете тялото си. Концен­трирайте вниманието си върху дихателния процес. Мислено произнасяйте следната примерна медитативна фраза:

Аз съм отпуснал всички мускули на тялото си... отпуснал съм ръцете си, краката си, раменете си.... всичко... усещам дишането си... аз го следя с мисълта си... тялото ми диша... аз го наблюдавам... колко спокойно е дишането ми... колко е леко.

Ето аз вдишвам навътре.

Ето аз издишвам навън....

Как естествено и спокойно дишам...

Ето аз вдишвам навътре. .

Ето аз издишвам навън...

Гърдите ми са спокойни и отпуснати...

Вдишвам навътре...

Издишвам навън.

Колко спокойно е тялото ми...

Вдишвам навътре.

Издишвам навън.

Усещам се спокоен и отпуснат...

Вдишвам навътре.

Издишвам навън. . .

Какво приятно усещане, вдишвам навътре.

Какво приятно усещане, издишвам навън.

Усещам топлина, вдишвам навътре.

Усещам топлина, издишвам навън.

Всичко в мен се отпуска, вдишвам навътре.

Всичко в мен се отпуска, издишвам навън.

Спокойствие и тишина. . .

Упражнението представлява модифицирана будистка меди­тативна дихателна техника.

Пето упражнение:

Отпуснете тялото си. Направете две кратки серии диафрагмено дишане, като намалите максимално дълбочината на ди­хателния процес и увеличите максимално честотата му. Това дишане се изпълнява през устата, а не през носа. Езикът тряб­ва да усеща вибриращата въздушна струя. Физиологичният ефект от това упражнение е аналогичен на този от смеха. След двете серии практикувайте 5—10 минути пълно йогийско ди­шане, след което в продължение на 5 минути дишайте свобод­но, като се концентрирате върху дихателния процес.

Шесто упражнение:

Заемете медитативна поза. Отпуснете тялото си. Оставете дихателния процес да се реализира по естествен начин. Не се намесвайте в дихателния процес, а само го следвайте мислено. При вдишване произнасяйте мислено мантрата плинг, а при издишване мантрата планг. Звукосъчетанието плинг-планг имитира звука, който се получава при падането на водни кап­ки. Тази мантра има успокояващо и ритмизиращо въздействие върху дихателната и сърдечно-съдовата дейност.

Концентрация върху позата

Заемете удобно положение. Отпуснете тялото си. Оставете дихателния процес да се реализира по-естествен на­чин. Затворете очите си. Концентрирайте цялото си внимание върху дясната си ръка. Докоснете с дланта си някакъв предмет. Концентрирайте се върху усещанията, които получавате от кожата на ръката си. Усещате ли про­странственото положение, което заема ръката ви? Сега преме­стете ръката си. Тя заема ново пространствено положение. Усещате ли разликата? Направете същото и с лявата ръка, с двата крака, с главата.

Концентрирайте вниманието си върху позата на тялото. Усе­щате ли пространствената конфигурация, която то заема?

Помнете, че едно от най-големите удоволствия е да усещаш тялото си – леко, пъргаво, еластично.

Сега с напълно отпуснато тяло, без да извършвате в дей­ствителност движения, си представяйте, че извършвате раз­лични — карате ски, плувате, гмуркате се под вода, танцувате, заемате различни, приятни за тялото пози. Тази медитативна техника е основна част от подготов­ката на посветените в бойни изкуства. При тях усещането на пространствената конфигурация на тялото трябва да е инстинктивно.

Мантра-медитация

Заемете медитативна поза. Отпуснете тялото си. Започнете процеса джапа - непрекъснато мислено произна­сяне на мантрата. Колкото и странно да изглежда, непрекъс­натата концентрация върху една дума е изключително труден процес. След определен брой мислени произнасяния на ман­трата съзнанието спонтанно се разсейва, думата изчезва и ня­каква странична мисъл или образ нахлува на нейно място. След определен интервал от време, през който съзнанието си почива, мантрата отново се връща и процесът джапа се възоб­новява. За нуждите на мантра-медитацията е целесъобразно да се използуват звукосъчетания, лишени от понятиен смисъл, които да създават определен психичен фон. В древната прак­тика Лая йога се използуват основните звуци на санскритския език, които се омекотяват с групите звуци – “нг”, “анг”, “инг”. Ме­дитацията върху основните звуци на речта е изключително полезна. Ефектът от практикуването й е многостранен:

1.Концентрирайки се върху основните звукосъчетания на речта, които са лишени от понятиен смисъл, практикуващият повишава чувствителността си към звуците на речта. В по-късен етап от практикуването това се отразява много бла­гоприятно върху осъзнаването на емоционалното въздействие на основните градивни единици на речта, както и използуването му за повишаване на сугестивното въздействие.

2.Като повишава чувствителността си към основните звуко­съчетания на речта, практикуващият разширява спектъра на емоционалните си реакции, свързани с езика, което може да се разглежда като своеобразно обогатяване на съзнанието. 3.Непрекъснатата концентрация на съзнанието върху звукосъчетанията, лишени от понятиен смисъл, намалява ефекта от въздействието на следите от минала психична дейност. От тази гледна точка мантра-медитацията оказва благоприятен релаксиращ и възстановяващ ефект.

4.Мисленото произнасяне на елементарните звукосъчетания, представляващи съставна част на речта, подобрява техниката на говора.

5.Мантра-медитацията е ефективен способ за закаляване на волята чрез повишаване устойчивостта на психичните про­цеси.

В съответствие с основните звукови елементи на българската реч могат да бъдат конструирани например следните възможни аналогични на мантри звукосъчетания:

Анг, банг, ванг, данг, джанг, дзанг, жанг, занг, канг, ланг, манг, нанг, панг, ранг, ... и т. н. .....

Прибавянето на нг на края на мантрата се прави с цел да се получи характерна носова вибрация, за която се смята, че оказва благоприятен психо-соматичен ефект. Съгласната н и гласните се произнасят късо или дълго. Съгласната “г” почти не е произнася. В края на произнасянето върхът на езика трябва да залепне върху зъбите на горната челюст. Горният списък е формално получен, следвайки композирането на мантри в Лая йога. Той изобщо не изчерпва всички възможни звукови композиции и говорими думи които могат да се използуват като мантри.

Ако дадена мантра предизвиква неприятни усещания, необходимо е практикуването й да се пре­крати. Всяка мантра трябва да бъде практикувана самостоя­телно продължителен период от време. Не е необходимо прак­тикуващият да използува голям брой антри. Достатъчни са само няколко. Мантра може да бъде всяко звукосъчетание, създаващо у практикуващия подходящ психичен фон.

Практикуването на мантра-медитация с основните звукосъ­четания от българската реч е много полезно. Основният ефект е запълване на съзнанието с инертен обект, който го освобож­дава от следите на минала психична дейност. Това позволява да се постигне голяма дълбочина на съзнателна концентрация.

Медитация върху целеви изрази

Многократното мислено произнасяне на целеви из­раз и концентрацията на съзнанието върху него освобождава нервната система от някои следи на минала психична дейност и мотивира личността за определена дейност или създава определен психичен фон, който предразполага за достигането на конкретни соматични или психични състояния. За разлика от мантра медитацията, при която психичният фон е само в емоционалната област, тук той може да бъде свързан и с рационалната област (логична дейност). В зависимост от конкретните нужди на практикува­щия в съвременната практика това могат да бъдат използувани фрази, приканващи към релаксация и самоконтрол: “От ден на ден аз ставам все по-спокоен”, или фрази, внушаващи самоконтрол: “Аз ще бъ­да емоционално спокоен и няма да се поддам на чувствата си”, или изрази подтикващи към определени действия, към ак­тивни емоционални състояния и духовни максими: “От ден на ден аз все повече и повече се мобилизирам по работата върху проекта”,“Аз се усещам като частица, в която се е отразила цялата вселена”, “Смисълът на доброто действие е да се съдействува на естествено протичащите проце­си утвърждаващи хармонията в Универсума”, “Човек открива себе си във взаимоотношенията си с другите хора”.

Медитация върху янтри

Първо упражнение:

Заемете медитативна поза. Отпуснете тялото си. Мислено си представете кръг, триъгълник, правоъгълник, сноп от радиуси или други прости геометрични фигури. Опитайте се да фик­сирате специфичните емоционални състояния, които те предиз­викват у вас. С течение на времето и увеличаване на практи­ката се опитайте да задържате вниманието си продължително време само върху една от тези фигури. Опитайте се да почув­ствувате мантри, които са в съответствие с тях.

Второ упражнение:

Като янтри могат да се използуват буквите в българския език. Представяйте си буквите оцветени. Поставете си за задачата да откриете на коя буква какъв цвят съответствува.

Фиг. 13
обратно в началото

Кундалини. Медитация върху чакри

Медитацията върху чакрите представлява древна практика, при която се използува комбинираното въздействие на янтрите и мантрите. Тя представлява ефективно средство за стимулиране на функциите на вегетативната нервна систе­ма. Ще представим опростена медитативна техника във вари­ант от системата Лая йога.

Концентрация върху Муладхара

Йогините приемат, че чакрата муладхара символизира жизнен-център, отговорен за размножителните процеси, мирисните усещания, дейността на правото черво и др. Концентрацията върху чакрата се извършва в областта на опашката на гръбначния стълб (фиг. 13). Четирите листа на чакрата се свърз­ват със следните психични реакции: веселие, удоволствие, контрол върху страстите, устойчивост на концентрацията.

В центъра на чакрата се намира янтрата, която представля­ва санскритска буква представена на фиг. 14, съответствуваща звуково на българската буква “Л” (фиг. 14). Съответствуващата й мантра е Ланг.

Фиг. 14

Концентрация върху Свадхишдана

Чакрата свадхишдана символизира жизнен център, отгово­рен за вкусовите усещания, контрола върху органите в корем­ната област и др. Концентрацията върху чакрата се извършва-в участъка от гръбначния стълб, който се намира на височи­на малко над половите органи (фиг. 13). С шестте листа на чакрата се свързват следните недостатъци: ограниченост на съзнанието, отсъствие на състрадание, желание за разрушаване, за­блуждение, презрение, подозрение. Тези качества се разглеждат като вериги за “Аза” на йогина. Той трябва да се освободи от тях.

В центъра на чакрата се намира янтра, представляваща санскритската буква “В” (фиг. 15). Съответствуваща и мантра е Ванг. Концентрацията върху жизнения център свадхишдана се извършва с едновременно мислено произнасяне на мантрата Ванг.

Фиг.15

Концентрация върху Манипура

Чакрата манипура символизира жизнен център, отговорен за зрителните функции, двигателния контрол и др. Концентра­цията върху чакрата се извършва в участъка от гръбначния стълб, който се намира на височината на пъпа (фиг. 13). С де­сетте листа на чакрата ce свързват следните недостатъци: алчност, ревност, коварство, безсрамие, страх, измама, глупост, жестокост и др.

В центъра на чакрата се намира янтра, представляваща санскритска буква “Р” (фиг. 16). Съответствуващата й ман­тра е Ранг. Концентрацията върху чакрата манипура се из­вършва с едновременното мислено произнасяне на мантрата Ранг.

Фиг.16                              Фиг.17

Концентрация върху Анахата

Чакрата анахата символизира жизнен център, отговорен за осезанието, контрола върху дишането, хващателните функции др. Концентрацията върху чакрата се извършва в участъка от гръбначния стълб, който се намира на височината на сърцето (фиг. 13). С дванадесетте листа на чакрата се свързват следните качества и недостатъци: похотливост, мошеничество, нерешителност, съжаление, надежда, нетърпеливост, копнеж, безразличие, високомерие, безпокойство, пристрастие, предиз­викателство.

В центъра на чакрата се намира янтра, представляваща санскритската буква, представена на (фиг. 17), съответствуваща на звука “ИА”. Съответната й ман­тра е Ианг. Концентрацията върху чакрата анахата се извършва с едновременното мислено произнасяне на мантрата Ианг.

Концентрация върху Вишудха

Чакрата вишудха символизира жизнен център, отговорен за слуховите функции, контрола върху говора и др. Концентра­цията върху чакрата се извършва в областта на шията (фиг.13).

В центъра на чакрата се намира янтра, представляваща санскритската буква представена на фиг. 18, съответствуваща в българския език на звука “Х”. Съответствуващата й мантра е Ханг.

Фиг. 18

Концентрация върху Аджна

Чакрата аджна символизира жизнен център, отговорен за контрола върху чувствата и волята. Концентрацията върху чакрата се извършва в областта непосредствено над междувзеждието (фиг. 13). В центъра на чакрата се намира янтрата представляваща санскритската буква представена на фиг. 19. Съответствуващата й мантра е Онг (Онг е мислената артикулация на мантрата ОМ). Концентрацията върху чакрата се извършва с едновременно­то мислено произнасяне на мантрата Онг.

Фиг. 19

Техника на медитацията върху чакрите

Заема се медитативна поза. Тялото се отпуска. Релаксира се и съзнателната дейност в продължение на няколко минути. Съзнанието се концентрира върху идеята за преодоляване на недостатъците, свързани с листата на чакрите. В продълже­ние на 3—4 минути се създава психичният фон с помощта на съответни мантри. Изпълняващият се концентрира върху мисления образ на чакрата и едновременно с това започва процеса джапа със съответствуващата на чакрата главна мантра.

Техника за стимулиране дейността на вегетативната нервна система

В своята книга „Лая йога" Госвами посочва техника от Тантра, предназначена за стимулиране дейността на вегетативната нервна система. Тя може да бъде представена със следните 5 стъпки:

1.Концентрация върху чакрата Муладхара.

Практикува­щият си представя спиралата кундалини (символизираща ла­тентната нервна енергия) да излъчва червена светлина.

2.Прави се ритмично дълбоко дишане с едновременно из­пълнение на джапа с мантрата Ханг. Изпълняващият се кон­центрира върху представата, че спиралата постепенно започва да се разгъва и тръгва нагоре по гръбначния стълб. Тя мина­ва последователно през всички чакри и достига до теменната област, където се намира важен жизнен център (чакра), на­речен Сахасрара.

3.Извършва се концентрация върху частта от спиралата между чакрите Муладхара и Анахата. Практикуващият си представя, че тази част от спиралата излъчва огненочервена светлина.

4.Вниманието се концентрация върху частта от спиралата между чакрите Аджна и Вишудха. Практикуващият си пред­ставя, че тази част от спиралата излъчва бяла светлина.

5.Вниманието се концентрация върху края на спиралата в чакрата Сахасрара,. Практикуващият си представя, че там е съсредоточена огромна енергия, върху която той има контрол.

Относно практикуването на Лая йога

Изложените медитативни техники на концентрация върху чакрите целят да запознаят читателя с някои специфични осо­бености на автогенната тренировка в системата Лая йога. Пре­поръчително е практикуването им да започне след неколкого­дишни занимания с по-лесни медитативни упражнения, и то само в случай, когато е налице телесна и емоционална устой­чивост практикуващия. Не трябва да се за­бравя и фактът, че в по-голямата си част съществуващата литература не е из­чистена от религиозно-мирогледни схващания, които са твърде различни от европейската духовна ценостна система.

При практикуването на Лая йога съществува опасност от функционални психични разстройства. Причината за това може да се търси в освобождаването от задръжни процеси на ня­кои блокирани нервни центрове. Това довежда до реализиране на интензивна психична дейност, която при не добро състояние на организма може да надвиши адаптационните му възмож­ности и да натовари нервните клетки до степен, превишаваща физиологичната граница. Ето защо занимания с медитативни техники от системата Лая йога са допустими само в случаите, когато са налице безупречно физическо здраве и психич еска стабилност. При практикуването на системата Лая йога е необходимо да се спазват физически, емоционални и социални хигиенни норми. Заниманията трябва да се провеждат с мярка.

Редица изследователи на Йога са се опитвали да търсят съответствие между чакрите и регулаторните центрове във вегетативната нервна система. Всички опити в това направление обаче са се оказали неуспешни. В по-голямата си част интерпрета­циите на кундалини се основават на нематериал­ни проводници на биоенергия, а самите чакри като контроли­ращи биоенергията центрове. Проблемите на физиологичната интерпретация на феномена Лая йога са свързани със сложността и различните аспекти на връзката, която съществува между процесите във вегетатив­ната и централната нервна система. Детайлното изучаване на тази връзка е обект на съвременната физиология и психоло­гия. В конкретната практика на Лая йога съществено е не това, че чакрите не съществуват като реални обекти, а че концентрацията на съзнанието върху съответните цветове в фигури довежда до определени вегетативни реакции. Ефекти­те имат аналогична психо-соматична природа както “излъчва­нето” на топлина от слънчевия възел в автогенната трениров­ка. Очевидно и тук същността не е в това, дали слънчевият възел излъчва топлина, а че представата за това довежда до определен физиологичен ефект.

Медитация върху гръбначния стълб

Настоящото упражнение представлява рационално опростяване на “събуждането на кундалини” в Лая йога.

Заемете медитативна поза. Отпуснете тялото. Представете, че в основата на гръбначния стълб се намира на­вита бяла спирала, която излъчва топлина. Постепенно топ­линното излъчване се усилва. Много бавно горещата спирала започва да се разгъва и краят й да пълзи по гръбначния ви стълб. От допира със спиралата гръбначният стълб се затоп­ля. Постепенно спиралата достига до шийните прешлени. Вие усещате колко приятна е топлината, която се отделя от нея. Усещате как гръбначният ви стълб се освежава от приятното затопляне. Постепенно в основата му се получава едва доло­вима вибрация. Вие усещате целия си гръбначен стълб. Прият­на топлина и спокойствие се излъчват от цялото ви същество. Вие се отпускате. Цялото ви тяло е приятно отпуснато. Ръцете ви са отпуснати. Краката ви са отпуснати. Очите и клепачите ви са отпуснати. Мускулите на лицето ви са отпуснати. Цялото ви същество е напълно отпуснато. Гръбначният ви стълб е при­ятно затоплен. Вие го усещате.

Това медитативно упражнение спомага за усилване на кръ­вообращението в областта на гръбначния стълб и по този начин оказва благоприятен ефект върху дейността на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система. То може да се изпълнява и без особена предварителна подготовка.
обратно в началото

Техники за динамична медитация

Докато статичната, пасивната медитация може да се разглежда като своеобразно отделяне от реалността и кон­центриране върху следи от минала психична дейност, дина­мичната медитация представлява процес на свързване с опре­делен, реално протичащ процес. Динамичната медитация е висшата форма на медитацията. При нея се постига “слива­не" на личността с реални обекти и процеси които са извън съзнанието. Динамич­ната медитация е съзнателна концентрация върху действие, което се извършва. Тя е средство за повишаване устойчивостта на психичните процеси. Динамична медитация е всяка дейност, при която съзнателно се ограничаваме от раз­сейващите ни фактори.

По-голяма ясност за природата на динамичната медитация може да се получи от следните примерни упражнения.

Медитация върху процеса хранене

Храненето като биологична функция е толкова древно, колкото и самият живот. Независимо от тази огромна опитност ние като че ли не умеем да се “храним правилно”. Случва се по-време на обяд или вечеря да четем вестник, да водим анга­жиращи вниманието ни разговори, да гледаме телевизия, да се храним „на крак" и дори да вършим някаква друга дей­ност. По този начин доброволно разбалансирваме психич­ния процес, свързан с физиологичната функцията хранене, с което нанасяме на организма си вреди, които рано или късно могат да се проявят като стомашно-чревни нарушения, нервни разстрой­ства и други, пряко или косвено свързани с нервната дейност или храносмилателните органи болестни състояния.

Необходимо е да се знае, че физиологичният процес хране­не е пряко свързан с дейността на нервната система. Ангажи­рането на съзнанието с друга усилена дейност, както и отри­цателните емоции довеждат до смущения в кръвообращение­то в коремната област. Освен това се получава и верига от разнообразни, свързани помежду си промени в дейността на жлезите с вътрешна секреция – ензимната верига.

Човек не трябва да се храни във възбудено състояние. Необходимо е храната да се поема бавно със съзнателна кон­центрация върху усещанията на езика и небцето. Съзнанието трябва непрекъснато да следи какво става в устата. Ангажи­рането му със следи от минала психична дейност нарушава процеса на правилно хранене.

Медитативното хранене е средство за борба със затлъстява­нето. Апетитът представлява обратна рецепторна биологична връзка, с помощта на която се управляват процеса на приемане и обработване на на хранителните вещества. При един на­пълно оптимизиран организъм приемането на храна се опре­деля от нуждите на организма. От тази гледна точка лакомството или липсата на апетит трябва да се разглеждат като нарушения на регулаторните функции на вегетативната нервна система. За подобни нарушения способствуват гладуването (дори когато се провежда за отслабване), консумацията на алкохол, невротичните състояния, силните емоции и др.

Известно е, че състоянието на наситеност при храненето се управлява не само от поетото количество храна, но и от про­тичащите в нервната система процеси. По време на хранене рецепторите в езика и небцето изпращат до нервната система специфични импулси, носещи информация за характера на поеманата храна. В съответствие с това се управлява отделя­нето на слюнка и на специфични за различните храни ензими. Ангажирането на съзнанието с друга психична дейност въз­препятствува управлението на хранителния процес. Не е случаен фактът, че при силно изразени емоционални състояния организмът може да откаже приемането на всякаква храна. По време на храненето е необходимо езикът да бъде в допир продължително време със сдъвканата храна. По този начин се удължава времето за подаване на информация към нервна­та система относно характера на внасяните продукти, което значително облекчава регулаторните й функции. Неосъзнатото бързане при хранене, е по всяка вероятност наследство от жи­вотинския период на съществуване.

Храненето е изключително сложен нервно-рефлекторен про­цес. Правилното хранене се определя не само от вида и коли­чеството на храната, но и от умението ни да се храним. Пра­вилното хранене съдържа елементи от изкуството. Омекотяването на психичния фон с определени жестове, елегантност на позата- и особен начин на подреждане на приборите е. пряко свързано с естетичното възпитание на личността. Храненето трябва да се извършва в приятна и спокойна обстановка. При­борите за хранене трябва така да са подредени, че да позволяват удобно използуване. Добре е, ако подреждането им съз­дава усещане за балансираност. Добрата домакиня с нейното умение да създава приятна обстановка твърде много доприна­ся за правилното протичане на процеса на храненето в семей­ството. Желателно е вечер, ако това е възможно, цялото семейство да се храни едновременно. Фразите „Приятен апетит", „Да ви е сладко" и т. н. внасят атмосфера на спокойствие и приятност. По време на хранене всеки трябва да изостави проблемите си.

Със съзнателен самоконтрол върху процеса на хранене е възможно да се повиши психичната устойчивост на личността.

Медитация върху процеса ходене

Много често в планината или в парка можете да срещнете хора, които мислено са се пренесли на съвсем други места и водят разговори, свързани със служебните или лични­те им проблеми. Не би могло да се твърди категорично, че по­добен стил на поведение е неправилен, тъй като действията на човека се определят от изключително сложни социални и психологични фактори, които не се подчиняват на елементар­на система от правила. Все пак много полезно би било, ако от време на време се правят опити за „сливане" с природата. Това може да се осъществи с помощта на динамична медита­ция върху процеса на ходене.

Например да си представим, че сте на разходка в планина­та. След като сте преодолели стръмния участък, пред вас се е открило просторно плато. Отпуснете в движение тялото си. Изправете се. Дишайте. Движете се с умерено темпо. Ритмитизирайте дишането си. Концентрирайте вниманието върху стъ­палата си. Усещате ли как докосвате земята? Преместете вни­манието си върху глезените, после върху прасците. Усещате ли тялото си? Колко свободно се движи то. Концентрирайте вни­манието си върху всички части на тялото: ръцете, раменете, главата, корема и т. н. Почувствувайте тялото си. Осъзнайте го в движението му. Ритмизирайте дишането си.

Сега концентрирайте вниманието си върху нещата, които ви заобикалят. Опитайте се да усетите свежестта на планински въздух, аромата на планинските треви, на боровете, на цве­тята; Погледнете картината, която ви заобикаля — върховете, облаците, зеленината. Не позволявайте на следите от минала, психична дейност да ви връщат отново при вашите проблеми. Останете тук, поне временно, сред природата. Отпуснете се. Опи­тайте се да усетите с кожата си прохладното движение на въз­духа. „Слейте" се с тревата, с дърветата, с планинските върхо­ве, с всичко, което ви заобикаля.

Медитация върху позата на тялото

Правилната поза на тялото играе изключително важ­на роля в живота на човека. В днешно време нарушения на стойката и свързаните е това дегенеративни процеси в опорно-двигателния апарат се наблюдават още в младежка възраст. Въпросът за правилната стойка далеч не се изчерпва само с естетичната страна на въпроса. Най-съществените от­рицателни последици от неправилната поза и свързаното с нея неоптимално натоварване на скелетните мускули могат да бъ­дат:

1.Нарушаване на нормалното кръвоснабдяване в областта на гръбначния стълб и намиращите се там клонове на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система.

2. Продължително нефизиологично натоварване на отделни мускулни групи.

3.Загубване на флексията на гръбначния стълб, с което се създават условия за развитие на дегенеративни процеси.

4. Загубване на амортизаторните способности на междупрешленните дискове, което повишава риска от травматично увреж­дане.

Някои източни народи отдават изключително голямо значе­ние на правилната стойка. Типичен пример в това отношение е Япония, където още от най-ранна възраст децата се обуча­ват на правилна телесна стойка. На позата на тялото се отде­ля голямо внимание и при практикуването на източните бойни изкуства. Съгласно древните традиции японците приемат, че в коремната област, непосредствено под .пъпа, се намира ва­жен жизнен център наречен Хара. Смята се, че правилната поза се реализира само тогава, когато центърът на тежестта съвпада пространствено с центъра Хара. Ето защо практику­ващият хара не се подпира върху различни предмети, не се отпуска върху облегалката на стола, а държи тялото си изправе­но. Когато се храни, той не се навежда напред и не се обляга на лактите си. Практикуването на Хара е популярно и днес. Характерна при това е пълната релаксация на тялото. Муску­лите са отпуснати. Изключение правят мускулите на гръбнач­ния стълб и долната част на корема. Като следствие от създа­ването на леко напрежение в абдоминалните мускули тазът излиза леко напред. Горната част на корема и ра­менете трябва да бъдат отпуснати. Практикуващите Хара се движат леко и елегантно. Те не правят излишни движения.

Позьорството няма нищо общо с правилната стойка. При позьорите тялото е напрегнато. Движенията им са неестестве­ни и сковани. Обратно, при правилна стойка на тялото вслед­ствие на оптималното разпределение на гравитационната сила се получава лекота, елегантност и мекота. За правилната стой­ка на тялото много помага релаксираната психика. При нали­чие на психично напрежение се увеличава и статичното напре­жение на мускулите, поради което при движение трябва да се преодолява и напрежението на мускулите антагонисти. Това довежда до излишен разход на енергия и намалява бързина­та, силата и издръжливостта. По правило движенията на хо­ра със силно развита мускулатура (културистки тип) са сил­но обременени от статични мускулни напрежения. При тях стойката е статична. Почти напълно е загубена еластичността на тялото, а от там и елегантността.

Правилната стойка може да бъде изработена е помощта на динамична медитация. При тренировка на Хара е необходимо да се спазват следните три изисквания: да се отпуснат раме­нете, да се отпусне коремът, да се създаде леко напрежение в най-долната, абдоминалната област на корема.

Най-честите грешки, които се допускат при практикуване на Хара, са: напрежение в раменете, издърпване навътре на ко­рема или пълното му отпускане напред. Изключително полезно за тонуса на абдоминалните мускули е пълното йогийско дишане.

Концентрацията върху телесния център Хара е основна част от подготовката на изпълнителите на карате, джудо, айкидо и др. Самураите са вярвали, че с помощта на мислено съсредоточаване на съзнанието в него е възможно да се регулира отделянето на жизненоважната енергия ки (в китайската практика чи), както и нейното на­сочване към различни части на тялото. С помощта на само­внушение те успявали да управляват тонуса на различни му­скулни групи. Особено голямо значение се отдава на медитативните практики в бойнотo изкуство айкидо, където се вярва, че Ки може да напусне тялото и директно да въздействува върху противника.

Осъзнаване на неща, от които сме се отделили по силата на навика

Една характерна особеност на човека е склонността да автоматизира действията си при наличие на стереотипни обстоятелства.

Ако попаднете в непознат град, вие много внимателно ще наблюдавате всичко, което се изпречва пред очите ви. Съзна­нието ви ще получи огромен информационен поток. От друга страна, ако се движите по улицата, на която живеете, инфор­мационният поток ще бъде нищожно малък. Вие до такава степен сте автоматизирали движението си, че почти “не виж­дате” улицата, по която се движите.

Аналогична форма на автоматизация на действията и емо­циите се наблюдава във всички възможни сфери от живота. Човек свиква с близките си, с мебелите, със собствените си постъпки, изобщо със средата, в която живее.

Една форма на разширяване обема на съзнателната дей­ност представлява динамичната медитация върху реални и абстрактни обекти, от които сме се отделили по силата на на­вика.

Най-простото упражнение представлява запознаването от­ново с някой предмет, с който сме в непрекъснат контакт в продължение на години. Например разгледайте кристалната ваза, останала като спомен от покойната ви баба. Вглеждали ли сте се някога внимателно в нея? За вас тя е кристалната ваза, останала от баба ви и нищо повече. Огледайте се! По­знавате ли предметите, които ви заобикалят? Връщайки се вкъщи след работа, си представете, че отивате на гости в чужд дом. Отворете вратата и влезте така, сякаш никога не сте влизали в този апартамент. Ще бъдете изненадани от осъзна­ването на факта, с колко много неща сте свикнали така, че просто не ги забелязвата.

Огледайте се! Вие живеете с хора, с вашите близки и колеги. С тях делите радостите и тежките моменти на ежедневието. С тях сте свързани с любов, с уважение, понякога с нетърпимост. Поня­кога психичният градус се повишава, понякога спада. Вие сте толкова близък с тях, че почти не ги забелязвате. Главен ди­ригент в отношенията ви с тях е навикът. Огледайте се! Всъщ­ност какви са тези хора? Отговорете си на този въпрос! Ако се стремите да си отговорите на този въпрос много неща ще ске променят, при това във ваша полза.

Бие сте непрекъснато с вашите мисли, със самия себе си. Виждате света през собствените си очи. Оценявате постъпките на другите хора от своя гледна точка. Вие сте свикнали със себе си, със собстве­ния си глас, със собствените си мнения за нещата. Те до голя­ма степен са вашето “Аз”. Но кой всъщност сте вие? Отговорете си на този въпрос!

Други форми на динамична медитация

Форми на динамична медитация могат да бъдат създаването и консумирането на изскуство, спорта - стрелбата, ските, баскетбола, различни любими занимания, конкретни форми на междуличностни кон­такти, дейности свързани с професията и много други дейности, при които се постигна пълно ангажиране на съзнанието.

Динамична медитация може да бъде всяко съзнателно во­лево действие в ежедневието. В Япония например като популярна форма на динамична медитация се използува це­ремонията по приготвянето на чай.

Отрицателни странични явления при практикуването на медитация и средства за предотвратяването им

При неправилни и прекалено продължителни занимания с медитация е възможно да се появят редица неблаго­приятни психични реакции, представляващи симптоми на въз­никнали неврозоподобни състояния. Те могат да се изразят с краткотрайни звукови или зрителни халюцинации, болки в определени части на тялото, състояние на страх и др. По всяка вероятност те са следствие от патологично усилване на въоб­ражението в резултат на „сетивния глад". През последните 15—20 години това явление задълбочено се изследва във връзка с проблемите на космическата медицина при продължителни космически полети. За целта се анализират разказите на самотни мореплаватели, на учени, прекарали продължително време в ограничена компания на хора, в условията на аркти­чески станции или в условията на пълна тъмнина в пещери. Богата информация е натрупана от изследванията, проведени със средствата на съвременната физиология и психология вър­ху доброволци в камери, осигуряващи идеални условия за „се­тивен глад". Анализът на натрупания опит показва, че при на­личие на “сетивен глад” се наблюдава ненормално усилване на въображението. Мно­го често в докладите на мореплавателите самотници се отбе­лязва, че по време на пътуванията си са страдали от илюзи­ята, че някой ги преследва. В книгата „Скитник между звезди­те" Джек Лондон описва халюцинациите на главния герой, който бил затворен в единична килия и обездвижен в усмири­телна риза. По всяка вероятност писателят е бил запознат с психичните явления, съпътствуващи състоянието „сетивен глад". Изследователи, работещи в областта на автогенната трениров­ка, са публикували данни, че по време на съответните сеанси техните пациенти получавали звукови халюцинации, гадене, спонтанни ерекции, необясними състояния на страх.

Поради повишаване чувствителността към следите от мина­ла психична дейност у практикуващите медитация е възмож­но да се наблюдава патологична борба на съвестта и манифестиране на неадекватно чувство за вина. Възможно е да се появи и желание за социална изолация. Тези симптоми показват, че заниманията с медитация се провеждат неправилно. Една от възможните грешки може да бъ­де прекалената продължителност на тренировките. Друга причина може да бъде неблагоприятният психоклимат, в който живее практикуващият, при което по време на медитация се освобождават и усилват следите от минала психична дейност. Появяването на натрапливи мисли и образи е характерно за втория етап от практикуването на зен, който в съот­ветната терминология се нарича “ма кио" (т. е. свят на приз­раци). Практикуващите зен вярват, че ако медитиращият се бои от тях и поради.тази причина концентрира вниманието си непрекъснато върху тях, той никога няма да достигне “про­светление”. При достигането му тези явления изчезват. Твърди се, че постигналият “просветление” претърпява личностна трансформация, при което се наблюдава интегриране на качествата му. Уменията му да нрави едни неща се трансформират и в умения да пра­ви други неща, които дотогава са му били чужди. Той лесно навлиза в нови и непознати доскоро за него области на науката из­куството и философията. За преминалите през сатори е харак­терно цялостно успокояване на нервната система, наличие на отпуснат, омекотен израз на лицето и добри обноски. Наличието на нервност, в поведението на някои от практикуващите зен се смята за сигурен белег, че просветлението не е постигнато.

Вероятността за поява на неблагоприятни психични ефект при практикуването на медитация може да бъде сведена до минимум, ако се съблюдават следните изисквания:

1.Медита­цията да не се превръща в идея фикс.

2.Да не се медитира дневно повече от 30—40 минути.

3.Постепенно пасивните медитативни упражнения да се съчетават и с динамични.

4.След медитативните сеанси да следват мобилизиращи нервната система дейности.

5.Практикуващият да не се откъсва от ежедневните си семейни, служебни и др. задължения.

6.Практикуващият да не се стреми към идеали, които не съответствуват на неговата природа.

Много съществена част от медитативната практика е намирането на правилната й форма, която не би му попречила на нормалното ежедневие, личния и социалния живот на практикуващия. За да илюстрираме тази мисъл, нека използуваме съдържанието на десетте древни японски картини, наречени „Търсене на изгубения вол". На първата от тях е нарисуван селянин, който търси своя из­губен вол. Неговото съзнание е заето с мисълта, че волът е изчезнал и че той (селянинът) е нещастен. На втората кар­тина селянинът е намерил следите на вола, но не е сигурен, че не са на чужд вол. Третата и четвъртата картина представ­ляват откриването и укротяването на вола. Петата картина показва, прибирането на вола. На нея селянинът все още не се е освободил от тревогата. На шестата картина е показана ра­достта на селянина от намирането на вола. На седмата кар­тина е показан само селянинът — волът е прибран и дори ве­че е забравен. Осмата картина представлява една окръжност. Тя символизира идеята, че нещата са се завърнали към свое­то начало. Деветата картина представлява природен пейзаж,, а десетата показва как селянинът отива на пазар. Тази поре­дица от картини в една абстрактна форма показва същността на рационалното търсене. Изгубеният вол може да символизи­ра изгубеното спокойствие, изгубеното здраве, изгубената пред­става за истината. Отначало търсенето е безразборно във всич­ки възможни посоки. Случайно се попада на някакви следи, но отначало не е известно дали те са верните. В това, че те са истинските следи, селянинът се убеждава едва тогава, когато види-изгубеното. Ако волът е укротен и откаран обратно, с което равновесието е възстановено, той може да бъде забравен. Включвайки се отново в ежедневните си дейности, човек забра­вя и себе си.

При практикуването на медитация е необходимо да се реа­лизира аналогичен кръгов процес. При това, разбира се, е ясно, че проблемите на ежедневието предразполагат волът почти постоянно да е загубен. Аналогично отношение към практиките се с­държа и в даоистката мъдрост: „Мре­жата служи, за да се лови риба. Когато рибата е вече улове­на, забрави за мрежата". Медитацията е средство, психическа техника, инструмент с който се прониква в безсъзнателното. Тя не е самоцел. Изключително важни, дори най важни са стремежите, онова към което се стремиш.
обратно в началото

СОЦИАЛНА ПРАКТИКА И САМОУСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЛИЧНОСТТА

Освобождаване на личността по пътя на осъзнатата необходимост

Един от най-съкровените стремежи на човека и чо­вечеството е стремежът към свобода. Свободата е основен мо­тив в творчеството на поетите. За някои от тях тя е цел на съществуването.

Любов и свобода аз искам на земята,
          за любовта живота си ще дам,
          за свободата ще дам и любовта.
                              Шандор Петьофи

В ежедневието думата “свобода ” е синтетично понятие, в което се отразява многоаспектната природа на човека и неговата дейност. Учениците се смятат за свободни, когато не са на училище. В древна Гърция свободен се е считал всеки, кой­то не е роб.

Всеки човек независимо от личностното ниво, образование и други качества си представя свободата като определена въз­можност за действие. Представата за свобода е най-често ин­туитивна, а не логично изградена концепция.

Различните философски и религиозни учения влагат различ­но понятийно съдържание в думата “сво­бода”. Много често понятието свобода се противопоставя на понятието “задължение”, например свободен от задължения, необвързан, незадължен, непринуден и т.н.

Въз философията на Йога, както и в повечето древни учения свободата се разглежда като форма на скъсване със социалните ограничения. Пътят на йогинът се свежда до пълното му освобождение му от проблемите на съществуването (Патанджали, сутра ІV.34). Неговата крайна цел е персоналната му сублимацията в идеала на който се е посветил.

Представата за освобождаване на личността в даоизма е свързана със следването на пътя на Дао. Извън мистичните интерпретации, на понятието Дао може да се разглежда като Логоса, закомерността, същността на нещата. От тази гледна точка в даоизма освобождаването на личността се реализира по пътя на активното съобразяване с естествените закономерности в природата. За съжаление в даоизма обществото се разглежда като не подчинена на обективната необходимост реалност. Поради тази причина даоистите не са разбирали правилно социалния аспект на освобождаването на личността, а най-често са въз­приемали освобождаването като форма на сливане с природата.

Съществуването на връзка между свободата и необходи­мостта се приема от редица изследователи. Спиноза разглеж­да свободата като осъзната необходимост. Шелинг отбелязва, че “в свободата трябва да има необходимост". Според Хегел „свобода, която не съдържа в себе си никаква необходимост, не съществува".

Още от най-древни времена човекът е усещал, че зад на­блюдаваните явления стои определена същност, с която в най-раните стадии от развитието си се е опитвал да влезне във връзка с магическо-ритуални действия.

Най-отличителната черта на всеки жив организъм са него­вите реакции, съобразени с необходимостта. В книгата си „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" Кропоткин излага много сложни прояви на взаимопомощ на индивидуално и видово поведение при животните. Известно е например, че по време на наше­ствия при достигане на водни прегради термитите образуват жив мост, като една ча ст от тях се жертвуват за да преминават останалите. Огромната разлика от човешката саможертва е, че постъп­ката на термитите не е продиктувана от осъзнатата необходи­мост. Заложената у тях биологична програма действува с аб­солютна фаталност, без право на избор. Постъп­ката имь най-вероятно, не е обусловена от вземане на решение с присъствие на елементи на воля. Така погледнато, животните не са свободни. При тях действията са еднозначни реакции на различ­ните промени в околната среда. Със своето поведение живот­ното не се противопоставя на външната среда. Противно на животните действията на човека са целенасочени. Човекът се отделя от околната среда и нарича себе си „Аз". Всичко оста­нало е „Не Аз". Противопоставяйки се на външните фактори, човекът е в състояние да ограничи действието на някои от тях. Борбата му с не­благоприятните, ограничаващи свободата му външни условия е съобразена с естествените закономерности в природата. За разлика от животното, което се страхува от светкавицата, чо­векът до голяма степен се бои не от явлението “светкавица”, а от осъзнатата опасност, свързана с нея. В “Анти Дюринг” Енгелс от­белязва:

“Свободата се заключава не във въображаемата независи­мост от законите на природата, а в опознаването на тези за­кони и в съдържащата се в това познание възможност плано­мерно да заставяме законите на природата да действуват за достигане на определени цели. Това важи както за законите на външната природа, така и за законите, които управляват физическото и духовното битие на самия човек... Следователно свободата се състои в основно познаване на природни­те необходимости, господство над самите нас и над външната природа, т. е. свободата представлява необходим продукт на историческото развитие. Първите, отделили се от животинско­то царство хора са били така несвободни, както и самите жи­вотни, но всяка крачка напред по пътя на културата е била крачка към свободата”.

В синтезиран вид интерпретацията на Енгелс на философската категория „свобода" съдържа два основни момента:

1. Контрол върху процесите на външната природа.

2. Контрол върху процесите на вътрешната природа на чо­века (самоконтрол).

Победата над несигурността, произтичаща от суровата при­рода, несъвършеното на обществото и особеностите на човешката природа е главната проя­ва на свободата.

Контролът върху психичното „аз" е една част от голямото освобождава­не на човечеството. Необходимо е не само да преустроим се­бе си, необходимо е да се преустрои и реалността вън от нас Затова е необходимо да познаваме присъщите й закони - за­коните, по които тя се развива. Необходими са активни уси­лия за усъвършенствуване на обществото както в социално-етичен аспект, така и по отношение на възможностите му за произвеждане на блага, за борба и предпазване от природните стихии. Не е етично в един свят, в който съществуват войни, в който огром­на част от населението е недохранено, в който съществува не­справедливост, да се изолираме напълно от социалната среда и нейните проблеми търсейки състоянието на спокоен медитативен екстаз. Форми­те на откъсване от социалния живот трябва да се разглеждат като временно възстановяване на силите в борбата на човека творец с духовната ограниченост на света в който живее. Превърнати в самоцел, автогенните техники нямат стойност. Нещо повече, те могат да се превърнат в своеобразна наркоза, която да нанесе непопра­вими вреди в социалната адаптираност на занимаващия се.

Вярата в осъзнатата необходимост

Вярата е присъщо на човека психично качество. Тя е израз на обективно съществуващата, но все още непозната същност. Вярата е позиция, от която гледаме на света. Тя е увереност в предварително приети хипотези, които все още не могат да бъдат доказани, а могат да бъдат и отречени от живота. Вярата огранича­ва или активизира постъпките на човека в съгласие, с произ­тичащите от нея етични норми, цели и представи. В съответ­ствие с това тя очертава границите, в които варират т. нар. житейски пътища. Всяка философска или религиозна система постулира „път", който представлява образец за следване к цел на съществуването. Ето някои характерни черти на „пъ­тя" в различни религиозни системи и свързаните с него постулати на вярата:

Даоизъм. Да се действува чрез бездействие, да се вижда ве­ликото в малкото, да се лекуват раните с нежност, да се ре­шават сложните неща, докато са още прости, да се започват големите неща, докато са още малки, това е пътят на дао.

Християнство. Блажен е всеки, който се бои от господа, кой­то ходи по неговите пътища.

Будизъм. Всеки следва безкраен във времето път. Съдбата па индивида сега и в безкрайността се определя от закона на кармата.. Пътят на Буда води до прекратяване на страдани­ята.

Конфуцианство. Култивираната личност владее емоциите си в съответствие с пътя, по който върви. Необходимо е активно-да се изучава пътят.

Зен. Дълго се търсех в другите... сега поглеждам в себе си... така аз се превръщам в това, което съм.

Сартр, Камю, Ясперс и други философи – екзистенциалисти приемат, че освобождаването на личността се свежда до опознаване на вътрешното „Аз".

Вярата може да бъде религиозна и атеистична. Религиозна­та вяра се изгражда върху емоционални и волеви връзки при почти пълно отсъствие на познавателни елементи. Редица примери показват, че доведената до крайност религиозната вяра може да доведе до неадекватно социално поведение.

Вярата представлява мощен регулатор на индивидуалното поведение на личността. Вярвайки в задгробния живот, хри­стияните по време на гоненията в Римската империя спокойно приемали смъртта. По време на войни войните показват небивъл героизъм, както и борците за свобода и хуманни идеали. Стихотворенията „На прощаване", „Вяра" и „Предсмъртно", потвърдени и от личните съдби на поетите Христо Ботев и Никола Вапцаров са пример за доминиране на осъз­натата необходимост над инстинктите, над “Егото”, над първо-сигналната природа в човека. С помощта на над личностно съществуване те са постигнали сливането със своя идеал.

Структура на личността и пътища за усъвършенствуването й

Анализирайки обществената природа на човека, Маркс отбелязва, че личността е „съвкупност от обществени отношения". Заедно с това всяка личност притежава индиви­дуални, неповторими качества. Личността на човека не се оп­ределя само от името, професията, социалната принадлежност, пола, расата и т. н. Всеки човек представлява своеобразна и неповторима в своята сложност „безкрайност". Ето защо чо­векът като личност е незаменим и от тази гледна точка е без­ценен. Личността не е една завинаги определена даденост. Тя се намира в състояние на много сложна динамика, която се определя от условията на съществуването и наследствените дадености.

Във всяка личност могат да бъдат разграничени следните основни „равнини", свързани с различни аспекти на единното поведение:

Телесна равнина — обхваща вътрешните и външните телесни движения.

Емоционална равнина — характеризира непосредствената реактивност на личността към различни външни или вътреш­ни фактори. Емоционалният процес представлява форма на регулация на човека. Възникналата емоция поражда цяла ре­дица допълнително следващи физиологични процеси, под дей­ствието на които се формира определен тип поведение.

Рационални равнина — свързана е с процесите на абстракт­ното мислене, с логичните операции анализ и синтез. Рационалната равнина е възникнала в резултат от появата и усъвършенствуването на колективния труд. Изследователите са на мнение, че в еволюционното развитие на човека тя се е появила по-късно от емоционалната равнина.

И. П. Павлов различава следните три типа личности:

Художествен или първосигнален тип.

Мислителен или второсигнален тип.

Среден тип.

Приносът на И. П. Павлов се заключава в това, че за разлика от предлаганите от други автори феноменологични модели той създаде структурен модел, който е изграден вър­ху експерименталнонаблюдаеми физиологични процеси — реф­лексите.

За нуждите на автогенната тренировка ние ще използуваме споменатия вече синтетичен модел, в който ще разглеждаме личността от гледна точка на трите различни, но взаимно свързани аспекта — телесен, емоционален и рационален. Всеки един от тези аспекти се изгражда интегрално от различни физиологични процеси, в това число условните и безуслов­ните рефлекси.

Изграждането на хармонично развита личност включва как­то изграждането и усъвършенствуването на всяка от равни­ните, така и оптималното им взаимодействие. Прекомерното раз­виване на една от тях за сметка на другите две довежда до дисхармония в личността, изразяваща се в неадекватни ре­акции по отношение на определени външни фактори или неоптимално взаимодействие между равнините. Изграждането на личността се осъществява със специфични практики във всяка една от разглежданите равнини. За усъвършенствуване на телесната равнина се практикува телесна хигиена, рационално хранене, подходящи физически упражнения и телесен само­контрол. Процесите в телесната равнина са пряко свързани с психичните процеси в емоционалната равнина. Ето защо хармонизацията на телесната равнина оказва благоприятно въздействие върху емоционалната равнина, което пък от своя страна повлиява положително върху процесите в рационал­ната равнина. Едностранчивите занимания обаче, целящи свръхразвиване на определени физически качества, се отра­зяват твърде неблагоприятно (дори осакатяващо) върху емо­ционалната и рационалната равнина. Типичен пример в това отношение са професионалните спортисти и културистите, при конто изграждането на тясно специализирана физическа ре­акция или натрупването на мускулна маса са крайната цел.

А налогична ситуация се получава при някои от практикува­щите Хата йога, които концентрират цялата си психична дей­ност върху еебеусещането си в телесната равнина. Правил­ните занимания с Хата йога, лишени от подобни увлечения, комбинирани със съответни занимания в емоционалната и рационалната равнина, са ефективно средство за усъвършен­ствуване на телесната равнина.

Изключително неблагоприятно влияние върху емоционална­та равнина оказва нарушаването на ритъма активност — по­чивка. Силно отклонение в емоционалната равнина, а оттам и в личността на човека оказват заболяванията. Болният може да се разглежда като човек в състояние на страдание не само по отношение на тялото, но и по отношение на психиката му. Ето някои вероятни изменения в емоционалната равнина на личността, причинени от телесни заболявания;

Сърдечно-съдови заболявания

Болести на сърцето — тревожно настроение, страх от смъртта, склонност към гневни афекти, нетърпимост към околните, достигаща до агресивност.

Хипертонична болест — неврастеноподобни и натрапливо-фобийни състояния.

Хипотонична болест — повишена уморяемост, без­причинна тревожност, понижено настроение.

Смущения в мозъчното кръвообращение - уморяемост, емоционална неустойчивост.

Ревматизъм - неврозоподобни състояния, потиснатост, повишена уморяемост.

Инфекциозни заболявания

Туберкулоза - свръхчувствителност, прояви на егои­зъм, злобно отношение към другите хора.

Сифилис - изострена чувствителност, отпадналост.

Болести на храносмилателната система

Заболявания на стомаха - повишена раздразни­телност.

Заболявания на черния дроб - уморяемост, сънливост, тревога, раздразнителност, бурни емоционални ре­акции.

Авитаминози-

Заболявания на обмяната на веществата и жлезите с вът­решна секреция

Базедова болест - емоционална неустойчивост.

Захарен диабет - тревожност, уморяемост, емоцио­нална лабилност.

Пряко въздействие върху психичните процеси в емоционал­ната равнина оказва приеманата храна. Единственото биоло­гично предназначение на храната е да поддържа метаболитното равновесие в организма. Непоемането на храна предиз­виква чувство за глад, което разбалансирва емоционалната равнина и довежда до възникването на каскада от емоцио­нални реакции. Продължителното гладуване може да предиз­вика у някои хора състояние на агресивност. Доброволно под­лагащите се на гладуване уверяват, че след третия ден настъпва чувство на лекота, отпуснатост, успокояване. Възможно е настъпилото емоционално състояние да представлява защитна реакция на организма, целяща икономично израз­ходване на енергетичните запаси. Всяка храна оказва опре­делено емоционално въздействие. Консумирането на големи количества белтъци стимулира сексуалното желание. Смята се, че подобен ефект оказват целината, магданозът, грахът и др. Млякото повишава усещането за виталност, намалява нивото на токсините и успокоява нервната система. Месото е незаменима храна при тежка физическа работа Увеличе­ната му консумация обаче довежда до повишаване нивото на пикочната киселина в кръвта, както и токсичните продукти фенол и индол, които се получават при гниенето на белтъчи­ните. Оптималната диета включва ядене на месо 2—3 пъти в седмицата. Прекомерното консумиране на месо разбалансирва емоционалната равнина вследствие на дразненето, което то­ксичните продукти от разграждането му оказват върху нерв­ната система. Пълното изключване на месото от хранителната дажба обаче може да доведе до намаляване на съпротивител­ните сили на организма и намаляване на силата, бързината на реакциите, физическата издръжливост.

Сладките храни (поради непосредственото им усвояване от организма) съдействуват за бързото възстановяване на енер­гетичния баланс на организма, отстраняване на чувството за умора и подобряване на настроението.

Консумирането на умерени количества кафе повишава ак­тивността на нервната система и отстранява усещането за умора.

Големите количества алкохол оказват пагубно въздействие върху емоционалната равнина, като предизвикват редица не­контролируеми емоционални трансформации.

Приемането на токсично действуващи вещества може да до­веде до отравяне на организма. Повечето отравяния проти­чат с бурни и неконтролируеми емоционални реакции. Много опасни поради трудното им диагностициране са хроничните интоксикации с тежки метали. В последните две десетилетия беше установено, че живачната амалгама на зъбните пломби може да предизвика хронична интоксикация, довеждаща да увреждания на вътрешните органи, тъй като живакът, който е 50% от състава на пломбата, е втория най-отровен метал след плутония. При едновременното присъствие на живачни пломби и метални коронки в устата, се получава галваничен ефект, който довежда до частична реорбция на живачните йони поради същественото снижаване на корозивните потенциали.

Силно, интегрално влияние върху процесите в емоционал­ната равнина оказва физическото натоварване на организма. Усилената физическа работа води до намаляване на запасите от гликоген в организма и причинява увеличаване на общото количество млечна киселина. В резултат на това в гранич­ните случаи могат да се появят симптоми на отпадналост, слабост, болки в мускулите и дори мускулни гърчове. Пра­вилно дозираното физическо натоварване, съобразено с въз­растта, пола, тренираността и общото физическо състояние на организма, представлява високоефективен метод за пости­гане на общ подем в организма. Практикуващият физически занимания човек по правило притежава по-висока степен на жизненост. Хармоничните занимания с физическа култура трябва да включват както натоварване на различни мускулни групи на тялото, така и движения с различна скорост и сила. Не са полезни физически занимания, при които се натоварват само определени мускулни групи или се извършват специфич­ни движения с фиксирани скорости и интензивност. Опреде­лено вредни са физическите занимания, при които- се получава хипертрофия на части от човешкото тяло.

Характерно за европейската физическа култура е, че тонизирането на организма се постига с помощта на динамични упражнения. Обратно на това, в древната практика Хата йога се изпълняват статични упражнения. Заемането на различни пози спрямо гравитационното поле изменя посоката на кръвния ток в различните части на тялото и довежда до изменение на метабоолитната активност в различните органи. Аналогично въздействие оказват усукванията и огъванията на трупа и крайниците. Не на последно място стои ефектът от повлия­ване върху симпатиковата и парасимпатиковата нервна си­стема посредством ритмизираното съзнателно дишане. Системното за­нимание с Хата йога може да доведе до тонизиране на тялото и успокояване на психиката.

Традиционна древна практика за телесно и психично повлия­ване представляват масажите. Те могат да бъдат:

Леки поглаждания, целящи възбуждане на периферните нервни окончания. В този случай вероятният ефект е физи­ческа и психична релаксация, която при подходящи условия може да прерасне дори в хипнотично състояние. Леките по­глаждания са един от най-старите способи за хипнотично въздействие. Вярва се, че дланите излъчват непозната все още биологична енергия.

Разтриване - усилва се кръвотокът в кожата и подкожната тъкан, като едновременно с това се възбуждат периферните нервни окончания.

Мачкане - усилва се кръвотокът в мускулната тъкан, с което се способствува за бързото отстраняване на умората.

Потупване - осъществява се дълбок масаж, който тонизира обмяната на веществата.

Притискане - най-често се осъществява в областта на гръб­начния стълб. Целта е да се въздействува върху определени центрове от вегетативната нервна система. Използува се в източната медицина.

Ефективно психо-физическо въздействие върху човека оказ­ват топлинните, водните, въздушните и слънчевите процедури.

Процесите в емоционалната равнина също оказват силно влияние върху процесите в телесната и рационалната равни­на. В състояние на силни емоции личността губи дълбочината и устойчивостта на логичния процес, а при свръхемоции той се блокира напълно. При подобни ситуации личността не е в състояние да се ориентира правилно във възникналата нео­бичайна обстановка и да намери верния път на действие. Твърде често силните емоции се трансформират в своята про­тивоположност: радостта се превръща в скръб, оптимизмът в песимизъм и т. н., при което те напълно губят своята роля са формиращи поведението фактори. Ето защо в. състояние на свръхемоции личността може да се сблъска с необичайни психични ситуации — екстаз, халюцинации, видения, „просвет­ления" и т. н., които могат да представляват илюзорно отражение на действителността. Интересно е да се отбележи, че подобни явления възникват и в състояние на свръхрелаксираност, при което чувствителността на нервната система по отношение на външните дразнители е изключително голяма. Тези гранични психични състояния са в основата на мистичното възприе­мане на света.

Обикновено се приема, че положителните емоции оказват благоприятно въздействие върху телесната равнина, а отри­цателните — неблагоприятно. Това твърдение е вярно само за емоции със слаба и умерена интензивност. Силните емоции, най-често се отразяват неблагоприятно върху телесната рав­нина, независимо дали са положителни или отрицателни. Системното изживяване на силни емо­ции може да доведе до телесно или психично заболяване по­ради разбалансиращото въздействие, което те оказват върху вегетативната нервна система и съответно върху дейността на вътрешните органи. Психо-физиологичните експерименти, проведени от Брънзуик и други изследователи, показват, че под действието на силни отрицателни емоции се получава на­маляване на тонуса на гладката мускулатура в стомаха в червата, което довежда до смущения в дейността на храносмилателните жлези: те намаляват и дори спират своята от­делителна дейност. Коренно различна е реакцията на сърдечно-съдовата система: сърцето увеличава амплитудата и често­тата на съкращенията си, кръвното налягане се повишава. Усилва се дейността на отделителната система. Стимулира се и активността на надбъбречните жлези, в резултат на което в кръвта се отделя увеличено количество адреналин. Послед­ният от своя страна засилва допълнително активността на сърдечио-съдовата система.

Депресивните емоционални състояния оказват силно затормозващо влияние върху сексуалните функции и свързаните с тях системи. Наблюденията върху лица от женски пол, на­миращи се в подобна ситуация, показват намаляване на секре­цията и кръвонапълването на лигавицата на влагалището.

Емоционалните състояния са тясно свързани и с координа­цията на движенията. Особено силно е въздействието върху мускулите на врата и тези, които са отговорни за мимиката и жестовете. Последното по всяка вероятност е свързано с факта, че мимиката и жестовете са най-древната езикова сим­волика.

Според Кенън физиологичните изменения в телесната рав­нина, произтичащи от появата на отрицателни емоции, па своята същност представляват „подготовка на организма за усилие или бягство". Може да се отбележи, че приемането на мобилизираща функция на отрицателните емоции е вярно само за грубите форми на телесна и психична дейност. При фи­ните форми (творческо аналитично мислене или прецизни фи­зически движения отрицателните емоции почти винаги пред­ставляват блокиращ фактор.

Отрицателните емоционални състояния предизвикват нару­шаване на хомеостатичното равновесие на организма, при кое­то се достига до нови равновесни състояния, съответствуваща на нови режими на биологичните системи. При това- в някои: случаи може да се стигне до гранични режими, характеризи­ращи се с нестабилност и повишен рисков фактор. В случаи на вероятно нарушаване на устойчивостта на системата се достига до състояния на срив, изразяващи се в инфаркти, псевдопарализи, кръвоизливи, функционални психични раз­стройства, астматични пристъпи, язви в храносмилателната система, ранна атеросклероза, както и различни други орга­нични заболявания, представляващи пряко или косвено след­ствие от нарушаването на- регулаторните функции на вегета­тивната нервна система.

Разбалансирване на хомеостатичното равновесие на орга­низма се получава и при положителни емоции. В последния случай биологичните реакции не носят характер на защита и най-често се стига до по-благоприятни режими на работа* на биологичните системи. Що се отнася до ефекта от свръх-силните положителни емоции, той довежда до гранични ре­жими на работа ла биологичните системи и от тази гледна точка не е съществено различен от този на отрицателните емо­ции. Умерените положителни емоции довеждат до общ подем на организма, което е свързано с по-икономичен режим на ра­бота на биологичните системи в случай на отсъствие на за­страшаващи организма фактори. Ето защо автоконтролът върху емоционалната равнина разкрива огромни възможности пред профилактиката и възстановителната терапевтична прак­тика. Изключително интересен както за науката, така и за практиката е въпросът за устойчивостта на процесите в емо­ционалната равнина и връзката им с външните фактори при психично здрави индивиди. Изясняването на интимните меха­низми, стоящи в основата на психичната устойчивост, както и изграждането на методи за целенасоченото им управление ще разкрие пред хората огромни възможности за личностна изява и за избягване на състояния на загуба на психо-физиоло­гична устойчивост.

Характерната за личността неповторимост в реагирането на един и същ външен дразнител с различен спектър от емоцио­нални състояния е свързано със сложността, многостранността и специфичността на емоционалното изживяване. Процесът на възникване на дадено емоционално състояние е резултат от една вътрешна емоционална динамика, в която участвуват сложни процеси, свързани с огромен брой прави и обратни връзки между различните системи на организма.

С цел да се отчете специфичността в емоционалното реаги­ране на външните дразнения ще допуснем съществуването на интегрален регулаторен механизъм, съдържащ пълния биоло­гичен и социален опит на дадена личност. Ще приемем, че този регулаторен механизъм се определя от най-устойчивите за личността дадености и ще го наричаме „Аз-структура". Последователното анализиране на различните човешки даде­ности показва, че е целесъобразно в „ Аз-структура" да се включат освен устойчивите форми на биологично движение, също и мирогледните представи на личността, най-важните от които са: основните принципи, върху които дадената лич­ност изгражда мирозрението си (философската или религиоз­ната вяра), критериите за истинност, представите за добро и зло, представите за красиво, грозно и възвишено, представите за щастие и целесъобразност, като значение имат силата и устойчивостта на емоционалните процеси, дълбочината и-устой­чивостта на аналитико-синтетичните процеси, силата и устой­чивостта на биологичните инстинкти.

Предложената концепция за „Аз-структура" се различава коренно от окултно-идеалистичните представи за „Аз" като трансцедентно начало или „световен разум", както и от фройдистката представа за „Аз" като нещо, противопоставящо се на биологичните подбуди. Понятието „Аз-структура" се изпол­зува и от Рейковски. В нея той влага смисъла на интегрирана информация, свързана с „протичането и резултатите от пред­приетите от субекта действия", и „влияние на оценките и мне­нията за собствената личност, произтичащи от заобикалящата среда".

Нека сега с помощта на предложения от нас модел на лич­ността да анализираме възможните пътища за усъвършенству­ване на индивида, респективно неговата „Аз-структура". Пред­ставата за усъвършенствуване е свързана с изменения в лич­ността, които се оценяват като положителни. Тук ние се сблъск­ваме с една неопределеност, която произтича от субективния характер на оценката. Една и съща личностна промяна би могла от едни лица да се възприеме като положителна, а от други (с друга ценностна система) — като отрицателна. Из­вестно обективизиране се получава, ако представата за съ­вършенство се свърже с присъщата тенденция на развиващата се реалност. С други думи, едно изменение в „Аз-структурата" би могло да се приеме за положително, ако то е в съответ­ствие с присъщата на обективната реалност тенденция за раз­витие и спомага за нея. Но подобно обективизиране носи в себе си определен вероятностен характер, тъй като ние не притежаваме абсолютни познания за същността на нещата и абсолютна увереност за посоката на развитието. Ето защо представата за съвършенство е свързана до "известна степен с елемент на вяра.

В своя хилядолетен опит човечеството е изработило етични критерии, които са относително устойчиви и се приемат от -различни етични и религиозни учения. Те са от типа: Не убивай! Не лъжи! Не кради! И т. н. В определени случаи обаче личността може да попадне в нестандартни ситуации, при които да се убива е не само допустимо, но дори се явява цел , всъщност войните са реалност. В тези случаи основни регулатори на човеш­кото поведение са инстинкта за самосъхранение и убеждението, произтичащо от натрупаното познание за същността на нещата, и вярата, която може да се разглежда като устойчивост на действието по отношение на липсващата информация.

По-нататък, когато говорим за движение към съвършенство или за положителни изменения на личността, ще приемем като основен критерий конценпцията за свободата като бъдеще на човечеството. С други думи, стремежът към съвършенство се изразява в стремеж за изработване на качества, които, реа­лизирани в социалния живот, тласкат напред човечеството по пътя на освобождението.

Нека сега отново да се върнем на разглежданата структур­на схема на личността. На нивото на телесната равнина може .да се говори за физическо усъвършенствуване. То се постига е помощта на физически занимания, хранителен и хигиенен режим. Под телесно съвършенство трябва да се разбира не външният козметичен ефект, а преди всичко хармоничното съвместно действие на различните биологични системи. Също така под телесно съвършенство не трябва да се разбира едно­странчивото развитие на определено физическо качество. Пъл­ното ангажиране на личността със занимания в телесната рав­нина довежда до едностранчиво развитие на личността, до дисхармония в емоционалната равнина, до из­оставане в развитието на рационалната равнина, до изграж­дане на неадекватна на действителността „Aз-структура".

В резултат на хармонизирането на биологичните процеси с помощта на определени физически практики се получава бла­гоприятно въздействие и върху процесите в емоционалната равнина. Емоциите стават по-устойчиви и по-омекотени. Texният спектър се премества в посока на положителните емоции, което оказва силно положително влияние и върху „Аз-структурата". Увеличава се дълбочината и устойчивостта на мислов­ния процес.

Естествено средство за усъвършенствуване на емоционал­ната равнина са естетическите занимания. Присъщо е на чо­века да преценява нещата от гледна точка на ползата, доб­рото и красотата. От тях най-обща за човешкия род и най-слабо свързана със социалните взаимоотношения е оценката-за красота. Ленин пише: „Красивото трябва да се съхрани, да се вземе като образец, да се изхожда от него даже когато то е старо". Красивото представлява общочовешка ценност. То заема основно и водещо място между естетичните ценности». Стремежът към красота прониква в различни области на чо­вешката дейност. Изискванията за красота се предявяват към?.. производството на дрехи, дизайна, кулинарията, маниерите, риториката, словото, архитектурата, градоустройството, приро­дата, хората и др. Присъствието на красота влияе благопри­ятно върху спектъра на емоционалните реакции. От друга-страна, по силата на индукцията подобен спектър може да се създаде и от оценки, свързани с представите за добро и. це­лесъобразност. Например понякога казваме: „Той не е красив,, но душата му е прекрасна " или „Теорията на относителността? на Айнщайн притежава вътрешна красота". Това характерно приливане на оценките за полезно, добро и красиво, както и: общочовешката стойност на красотата превръщат последната: във водещо начало, дори в цел на съществуването. Бъдещето на човечеството е в хармоничното развитие по законите на красотата. Под красиво в случая не трябва да се разбира само формалната красота на формата, а красотата в най-широк, аспект.

Основната, исторически изградена практика за хармониза­ция на емоционалната равнина е изкуството. Като специфична? дейност изкуството притежава следните три аспекта:

Развлекателен. Той се изразява в способността на художествените форми да предизвикват спонтанна концентрация на съзнанието и по този начин да ни откъснат от ежедневните проблеми и грижи.

Компенсаторен. Този аспект се изразява във възможността, която изкуството ни предоставя, да изживяваме ситуации, кои­то не са присъщи на средата, в. която живеем. По този начин изкуството повишава нашата опитност.

Катарзисен. Изкуството ни освобождава от депресивни емоционални състояния. Категорията „катарзис" е въведена от Аристотел и означава очистване посредством „подобни афекти".

В голямото изкуство човек се среща с безкрайните простран­ства и неограниченото време. При съприкосновението си с прекрасното у човека се засилва оптимистичното начало. Той започва да усеща красотата на съществуването. Дори в грозното, като противоположност на прекрасното, човек вижда потен­циален носител на красотата. Съвсем противоположно е въз­действието на порнографското изкуство и изкуството на ужаса, единствената цел на които е да усилят действието на инстинк­тите, с което довеждат у някои личности до силно разбалансирване на емоционалната-равнина. Досегът с изкуството е вът­решна необходимост на човека. То притежава определено медитативно въздействие.

Особено много се набляга върху медитативния ефект на из­куството в традициите -на някои източни народи. Индийският изследовател Панди изказва мнението, че едно произведение не би могло да принадлежи към изкуството, ако в него не до­минира сугестивният елемент.

Досегът с изкуството повлиява съществено върху формира­нето на ценностната система в „Аз-структура". Така в крайна сметка изкуството изпълнява изключително важната социална функция на регулатор на общественото съзнание.

Хармонизирането на емоционалната равнина в древните практики на Йога се извършва с помощта на системата Лая йога. Тя съдържа четири основни практики: Бхакти йога, Шакти йога, Мантра йога и Янтра йога.

Бхакти йога е етична практика. Тя се изразява във въздър­жане от злонамерени помисли, омраза, презрение, надменност и т. н. Практикуващият се стреми да се слее със-заобикаля­щата го действителност с помощта на „универсална космиче­ска любов".

Шакти йога представлява психична концентрация върху тво­рящото, раждащо начало на универсума, което се персонизира с космическата жена майка.

От гледна точка на практиката най-съществените части на Лая йога са мантра- и янтра-медитациите. С помощта на кон­центрация на съзнанието си върху звукосъчетания и картини^ практикуващият повишава емоционалния спектър на съзна­нието си и своята емоционална чувствителност. Едновременна; с това продължителната съзнателна концентрация върху една и същ обект повишава устойчивостта на психичния процес. Съ­ществена роля играят и психичните практики Бхакти йога и Шакти йога, които, предпазвайки го от негативни емоционални състояния, представляват за йогина своеобразна психична хи­гиена. Йогинът вярва, че с помощта на определени ритуали, ог­раничения и медитативни сеанси той контактува с космичес­ката жена, явяваща се идеална субстанция и носител на най-висша красота и женственост. Една от най-съществените прак­тики в Лая йога е съединяването на бхакти с шакти. Йогинът се стреми да достигне състояние на екстаз, превръщайки кос­мическата жена в обект на най-висша любов.

Съвършено очевидно е, че пълното практикуване на автен­тичната система Лая йога днес е нецелесъобразно, тъй като тя е свързана с приемането на несъответствуващи на съвремен­ната действителност окултни идеали. Ако се опитаме обаче да извлечем есенцията от това древно учение, без да плащаме данък на мирогледните представи на древните индийци, се по­лучава, че хармонизацията на емоционалната равнина се из­вършва с помощта на:

1.Хармонизиране на действието на инстинктите за домини­ране и самосъхранение посредством омекотяване на социал­ните взаимоотношения.

2.Хармонизиране на половия инстинкт по пътя на естетизиране на взаимоотношенията мъж - жена.

3.Разширяване на емоционалния спектър с помощта на ме­дитация върху звукосъчетания и картини.

В еволюционен аспект емоционалната равнина е свързана е непосредствените отражателни способности на човека. Тя оси­гурява най-краткия път за реагиране на външните фактори.

Рационалната равнина е свързана с по-висшите отражателни способности на. човека. С помощта на рационалното позна­ние — анализ и синтез, човек се стреми да опознае вътрешна­та природа на нещата, изключвайки субективния фактор, т. е. изключвайки своя вътрешен свят. Стремежът към обективната същност на нещата е свързан със схващането, че природата такава, каквато е, е хармонична и закономерна. Изучавайки .закономерностите и подчинявайки им се, човек се освобождава от изненадите, от стихийността, от притискащите го природни и социални условия.

Осъзнавайки необходимостта, произтичаща от вътрешната същност на нещата и социалните явления, човек може да преосмисли собствената си ценностна система. Рационалното по­знание в определен тип хора може да представлява главен ре­гулатор на „Аз-структура".

В личния опит на хората често рационалният подход към проблемите е в противоречие с емоционалната оценка. Това проличава и от съществуването на различни морални максими, в едни от които се препоръчва да се следва гласът на сър­цето, а в други — гласът на разума.

Редица световноизвестни личности, като Айнщайн, Бор, Сциент Джорджи (откривател на витамин С и цикъла на Кребс) и др., са влагали огромен емоционален заряд в изследванията си. При това рационалното мислене като психологичен процес е съпътствувано от генерирането на положителни емоции, които допълнително възбуждат опреде­лени участъци на мозъчната кора и повишават устойчивостта на мисловния процес. Така между рационалната и емоцио­налната равнина се получава положителна обратна връзка, при което се повишават устойчивостта и дълбочината на пси­хичните процеси. В тези случаи се достигат психичните състоя­ния, известни под наименованието творчески екстаз. При това на базата на индуцирани емоционални процеси може да се получи възбуждане на голяма част от мозъчната кора, при което се манифестират феномени на несъзнателно разрешава­не на цели звена от творческата верига.

Към древните индийски практики за самоусъвършенствуване се включва и т. нар. Джнана йога, която се разглежда като Йога на познанието. Смята се, че тя довежда до увеличаване на ин­телекта. В случая обаче се касае за интуитивно познание, кое­то не се изгражда върху практически опит или аналитнко-синтетични мисловни построения. Ако се опитаме да съпоставим с този стил на познание стоящата на другия полюс западна цивилизация, ще установим силно развиване на рационалния подход и силно изоставане в областта на глобалните интуитив­ни феномени на човешката природа, контролът върху които позволява на човека да владее себе си. Съвременният предста­вител на западната цивилизация е до голяма степен жертва на неумението си да контролира телесните и емоционалните реакции. Редица заболявания (сърдечно-съдови нарушения, стомашно-чревни заболявания, психични страдания и др.) в много случаи са пряк или косвен резултат от неразумно емоционално поведение. И дори когато представителят на западна­ла' цивилизация е клинично напълно здрав, неговата нервна система обикновено работи на такива високи „обороти", че той не е в състояние да се огледа и различи мига, в който съ­ществува, или да усети и се слее с огромната по своите ма­щаби реалност, с която той е свързан.

Съвременната технологична цивилизация се дължи преди всичко на достиженията на рационалното познание. С негова помощ човекът излезе в откритото пространство на Космоса и насочи гигантски радиотелескопи към отдалечените галактики. С негова помощ човекът навлезе и в тайните на микрокосмоса. В съответствие с тенденциите на развиващата се реалност ос­вобождаването на отделния индивид и обществото като цяло може да се реализира по пътя на активното развиване на ра­ционалното познание и приложението му в практиката. Истин­ска хармония може да се получи тогава, когато човекът за­ставя законите да действуват в негова полза. Това важи както за законите на външната природа, така и за законите, които управляват “физическото и духовното битие на самия човек” (Енгелс). Ясно е, че класикът на диалектическия материали­зъм включва самоусъвършенствуването на човека като една осъзната необходимост, свързана с бъдещето на обществото.

При високо издигнатата личност хармонизацията може да се осъществи по пътя на изучаването на “Аз-структура”. За целта са необходими солидни познания в областта на обществените и природните науки, етиката, естетиката, социалната психоло­гия и. психологията на отделната личност. Нужно е да се по­знава поведението на реалния човек, който на практика е из­пълнен с вътрешни противоречия. В това отношение теоретич­ните занимания биха представлявали празно губене на време, ако те не са съпътствуваш от внимателно и безпристрастно наблюдаване на микро- и макроколектива, в който живее лич­ността.

Ще отбележим, че древните практики Йога са изключително богати по отношение на предлаганите от тях пътища за само-усъвършенствуване. Между тях могат да се намерят и практи­ки, които съответствуват на активно изучаване и пряко въздей­ствие върху “Аз-структура”. Такъв е случаят с Раджа йога. В класическото произведение на Патанджали “Йога-сутри” са представени основните етични, мирогледни и познавателни кон­цепции на Йога. Времето, в което живеем, е време на бурно развитие, на пре­осмисляне на етичните представи, на непрекъснато раждане на нови етични стойности. Днес не е достатъчно само да виждаме какво става около нас, а е необходимо и да прогнозираме как­во ще стане утре. С други думи, нужно е да се познава необ­ходимостта.

В съответствие с изложените общи концепции за хармонично изграждане на личността „Пътят", включва четири взаимно свързани и преливащи се един в друг етапи:

I-ви етап: Усъвършенствуване на телесната равнина с по­мощта на подходящ хранителен и хигиенен режим и физкул­турни занимания.

II-ри етап: Усъвършенствуване на емоционалната равнина по пътя на консумиране или създаване на естетични ценности, както и по пътя на самоконтрол върху емоционалното поведе­ние.

ІІІ-ти етап: Усъвършенствуване на рационалната равнина по пътя на изучаване на обективните закони на природата и обществото.

ІV-ти етап: Усъвършенствуване на „Аз-структура" с по­мощта на занимания с философия, естетика, етика, психология, внимателно и непосредствено изучаване на “света” в нас и извън нас, долавяне на тенденциите на утрешния ден, активно присъствие в социалния живот, активно самонаблюдаване и самоконтрол.
обратно в началото

Държавно издателство “Медицина и физкултура”

София, 1983 г.

                                                                   

Въведете Вашите условия за търсене Подаване на формуляра за търсене