|
SITE OF YOGA AND MEDITATION Pranava – Мантрата OM |
|
Текстът е откъс от книгата
"Patannjala-suutrani"
І.27 Името [на Тат] е Пранава.
“tasya vacakah pranavah”
Съгласно Kathopanishad Тат (Tat) е единението на Атман с Брахман, началото и краят на всички неща, а също и “неизразимо, висше блаженство”. Пранава (Pranawa), от своя страна, е комбинацията от трите звука A, У, M. Според Веда те са най- древните звуци. Приема се, че са синтез от 50 – те звука на говоримата санскритска реч, а и от всички природни звуци. В Taittiriya Aranyaka “AУМ е всичко”, миналото, настоящето, бъдещето, Брахман и Атман. В древно египетската “Книга на мъртвите” подобна всеобхватност се приписва и на бог АтУМ: “той е бил, е и ще бъде и след края на света”. “Той е начало и край на всички неща”. Също и християнският бог е началото и краят на всички неща: “Аз съм АЛфа и ОМега, казва Господ Бог, Който е, Който е бил и Който иде, Всемогъщият” (Откр. Йоан І.8). Тук нещата имат двоен смисъл. От една страна, че Бог е тъждествен с алфа и омега като символика за това, че той е абсолютно всичко, от началото (от алфа) до края (до омега), а от друга страна, че той е тъждествен с тях и от гледната точка на това, че от алфата до омегата е подреденият фонетичен код на Словото, а самият той е и Бог Слово (Йоан 1.1). Така представата в Taittiriya Aranyaka , че една фонема може да символизира всичкото, намира паралел на сходство и в древно египетската, и в християнската митологии.
Мантрите АУМ, ОМ и Онг (Ong) са артикулационно тъждествени, тъй като звуците “A” и “У”, при концентрация в Сангяма (виж ІІ.4), се синтезират в звука “О”. В акустичния спектър, формантните тонове на трите гласни са близко един до друг, а формантният тон на “О” е в среда между А и У. Съгласно Kathopanishad , АУМ се проявява като “Оng”. Също и според Goswami “М” се трансформира в “(ng)”. Това е така защото при мантра медитация, за да се блокира безсъзнателния стремеж на езика да артикулира, той се заключва, заедно с устните, като върхът му се поставя между зъбите на горната и долната челюст. Това е единствената правилна техника за произнасяне на мантрата “OM”. Така при произнасяне на АУМ, ОМ и Онг се получава един и същ артикулационен резултат, звукосъчетанието “Онг”. Със заключването на езика се получава характерната вибрация на носовата и синусовата област, съпътствуваща правилното произнасяне на мантрата. За ритуални цели ОМ се произнася като АУМ, но и тогава в края на произнасянето й върхът на езика трябва да се намира между зъбите за да се получи вибрацията. Вярва се, че тя оказва положителен психо-соматичен ефект.
Мантрата “ОМ” е използувана още преди повече от 5 000 г. от шумерските жреци. Според Devananda с миграцията на арийските племена от Евразия на изток, тя се пренася в древна Индия заедно с техните ритуали и митологични схеми. В текст, записан върху шумерска глинени плочка, се споменава за идол наричан “ОМен” (ОМеn). Халдейските астрономи възхвалявали на арамейски език своя бог Bel (Бел) и богиня Beltis (Белтис) със свещената дума ОМен. В древен Египет, култът към въздуха, вятъра и невидимото движение се персонифицира с древното божество АМОН ( Оmеn, Amon, Аmеn, Аmin, Аmoun, Аmmon). Постепенно то се превръща в първо божество в древно-египетския пантеон и се интерпретира като “дъх който дава живот”. Словото Амин (Omen, Amen) се среща в Царете ІІІ.1.36 като фонема предхождаща израза “така да повели господ Бог..”. В конкретната му употреба в този пасаж от Библията, отсъствува всякакъв смисъл, но сугестивното му фонемично въздействие е близко до това на АУМ. В Япония, последователите на будисткото учение “Чистата земя” (Amida, Amideva) вярвали, че дори едно произнасяне на мантрата “ОМ-ito-fo” оказва просветляващо въздействие. В пантеона на ацтеките “OMe-teotl” e името на върховното божество. Като имена на митични персонажи в “Книгата на Мормон” присъствуват фонемите: АМон, ОМнер и ОМний.
Една възможна гледна точка за широкото използуване на комбинациите от звуците А, О, У, М в мантри и свещени имена е приемането, че в тях е скрит, недостъпен за разума, свещен смисъл, а друга по-прозаична гледна точка е това, че в сравнение с останалите гласни и звучни съгласни, произнасянето им се съпровожда с минимално артикулационно мускулно напрежение, което води до релаксиращ ефект и засилване на сугестивността.
Източници:
