Sunrise yoga

SITE OF YOGA AND MEDITATION

Йога сутри на Патанджали

Home   Contacts












Текстът е откъс от книгата:

  ЙОГА -ФИЛОСОФИЯ И ПРАКТИКА

Patannjala-suutrani




П Р А Н А Я М А



ІІ.49 Следващата стъпка е Пранаяма (Pranayama) – съзнателен контрол върху дихателния процес.

“tasmin sati svasa-prasvasa yorgati-vicchedah pranayamah”

В Chandogyopanishadпранаяма под апана (apana) или апанана (apanana) се разбира акта на вдишване, а прана (prana) или пранана (pranana) е акта на издишване. По-широко разпространение са получили тантрическите наименования пурака (puraka), кумбхака (kumbhaka) и речака (rechaka), съответно за акта на вдишване, задържане на поетия въздух и издишванейога дишане. В по-широк смисъл прана означава витална сила и енергия. В Йога под Пранаяма се разбира контролирано дишане, с което йогинът осъществява управление на био-енергията.

“За да се постигне контрол върху дишането е необходимо да не се преяжда, да е налице добро здраве, да се спазва телесна и сексуална хигиена”пранаяма.

С практикуване на пранаяма “тялото на йогина се освобождава от излишни мазнини, очите му заблестяват, освобождаването на семето се подчинява на волята му”йога дишане. “Пранаяма се състои от вдишване, задържане на дъха и издишване”йога дишане. Има два вида пранаямаСахита и Кевала.

пранаямаChandogyopanishad 1.3.3.

йога дишанеTantrarajatantra 27.67-68.

пранаямаRudrayamala 2,17.40-43.

йога дишанеShandilyopanishad 1.7.13:6

пранаямаDarshanopanishad 6.1-2


ІІ.50 [Сахита (Sahita) е] контролирано дишане, състоящо се от фази на вдишване, издишване и задържане.

bahyabhyantara-stambha-vrttir desakala-samkhyabhih paridrsto dirghasuksmah

При Сахита относителната продължителност на вдишването спрямо задържането и издишването е 1: 4: 2йога дишане. Описано е и друго съотношение между трите дихателни фази – 6: 8: 5пранаяма.

При Сахита се използуват три клапана (bandha) за направляване на био-енергията. Те са на аналния сфинктер (mulabandha), абдоминалния мускулен пояс (uddiyanabandha) и носоглътката (jalandharabandha)йога дишане.

“В края на вдишването, носоглътката се затваря и така въздухът се задържа в гърдите. В края на издишването, абдоминалният мускулен пояс се стяга, така че коремът да се прибере, а по време на задържането освен изброените два клапана се стягат аналния сфинктер и скротумапранаямайога дишане”.

Атмосферният въздух, който се вдишва, на открито или в добре вентилирани помещения съдържа 21.94 % кислород и 0.03 % въглероден двуокис. Въздухът, който се издишва от човек съдържа около 16.3 % кислород и 4 % въглероден двуокис. При нормални условия едва около 30% от вдишания кислород се усвоява. Източник на въглероден двуокис в издишвания въздух е вътрешно-клетъчното горене. След поемане на въздух, нетрениран човек издържа без да диша около минута, две, професионалните гмуркачите двойно повече, а морските бозайници часове.

Няколко дълбоки вдишвания или задържане на дишането със създаване на компресия са достатъчни за съществена промяна на състава на издишвания въздух. При вдишване налягането на въздуха в белия дроб е по-ниско от атмосферното (декомпресия), а при издишване по-високо от атмосферното (компресия). Намаленото количество кислород в кръвта води до зачестяване на дишането, а повишеното количество въглероден двуокис води до увеличаване на дълбочината му. Концентрацията на въглеродния двуокис играе ключова регулаторна функция при кислородния обмен. Повишената концентрация на въглероден двуокис рязко повишава способността на хемоглобина да се освобождава от свързания кислород в тъканите капиляри и рязко намалява способността му да се свързва с кислорода в алвеолните капиляри. При високи надморски височини, над 4000 м, проблемите с дишането произтичат не само от кислородната недостатъчност, но и от недостиг на въглероден двуокис поради повишената му вентилация.

В Сахита, по време на вдишването в белия дроб се осъществява състояние на декомпресия, поради което значителна част от намиращия се в белодробната кръв въглероден двуокис преминава от кръвта в алвеолите. Отделеният въглероден двуокис се смесва с приходящия въздух. През тази фаза свързването на кислорода с кръвта е неефективно, както поради ниското му парциално налягане, така и поради високата концентрация на въглеродния двуокис.

През втората фаза на задържане, с помощта на абдоминалните и междуребрените мускули се създава компресия на въздушната смес, което рязко повишава скоростта на свързване на кислорода с кръвта. В началото на задържането може да се появи усещане за кислороден глад и необходимост от вдишване. Поради вътрешно клетъчното горене обаче, концентрацията на въглероден двуокис в тъканните капиляри непрекъснато се увеличава, което стимулира освобождаването на кислорода от хемоглобина. До известен момент концентрацията на свободния кислород в кръвната плазма се запазва, а след това спада рязко, поради намаляване на запасите му в еритроцитите. Появяват се рецепторни сигнали за кислороден глад и желание за вдишване.

В третата фаза, по време на издишване състоянието на компресия продължава, но тя е много ниска. Понякога при издишването, за да се помогне на вентилацията на въглеродния двуокис, преди да започне фазата на вдишването, за кратко време се подържа декомпресия. Това се осъществява като гърдите се повдигат, а диафрагмата от само себе си се прибира. След две, три секунди гърдите и корема се отпускат и започва фазата на вдишване.

Според Goswamiпранаяма чрез компресия и декомпресия във фазите на Сахита се повишава или намалява венозното налягане в мозъка, което се използува от йогина за да влияе върху различни физиологични центрове.

Нашето мнение е, че изкуството на Сахита е игра между кислорода и въглеродния двуокис, между фините енергии на слънцето и на луната. Кислородът е носител на фината слънчева енергия, която се разпространява чрез пингала нади, а въглеродния двуокис на фината лунна енергия, която се разпространява чрез айда нади. Двете енергии се срещат в шушумна нади, където подържат огъня на животапранаяма. Чрез умело съчетаване на компресията и декомпресията на въздушната смес и продължителността на трите фази, йогинът е в състояние да контролира степента на усвояването на кислорода в тъканите на тялото си, както и да контролира скоростите на метаболитните си реакции. Това той може да постига, както в тялото си като цяло, така и само в определени области.

Неправилното практикуване на пранаяма може да доведе до следните нежелани последици:

1.При много продължително задържане на дъха могат да настъпят функционални разстройства в дихателно-регулаторните центрове на централната нервна система.

2. При системно прилагане на силна компресия по време на задържането може да настъпи алвеолна атрофия.

3. Същото може да се получи и при многократно рязко издишване или вдишване.

йога дишанеDarshanopanishad 6.3-6.

пранаямаShaktanandataragini 7.16.

йога дишанеYogachudamanyupanishad 103-104.

сахитаYogakundalyupanishad, 1.20-21.

кевалаGrahayamala 13.102.

сахитаS. S. Goswami, Laya Yoga, Routledge&Kegan Paul Ltd, 1980.

кевалаОбластта пред ануса.


ІІ.51 [Кевала (Kewala) е] дишане, което излиза извън вдишването и издишването [, и извън пределите на съзнанието].

bahyabhyantara-visa yaksepi caturthah

Кевала e дишане “без вдишване и без издишване”речака.

Кевала съпровожда Асампраджнията самадхи и е средство за достигането на състоянието Кайвалия (виж. IV.34). Изходното състояние на съзнанието, от което се преминава към Кевала и Асампраджнията самадхи е Нирвичара. С увеличаване на степента на концентрация, дишането става автоматично. Постепенно дихателният ритъм се забавя до пълното му спиране. Скоростите на метаболитните процеси намаляват и се достига до границата, която отделя живота от смъртта. Йогинът прониква не само в глъбините на собственото си съзнание, но и зад границата отделяща реалността от “отвъдното”. Той се отдава на влечението да бъде сублимиран в безкрайната пустота. В съзнанието му, противоположностите изчезват, а времето умира. Бъдещето и миналото се сливат във вечното настояще. Йогинът преминава бариерата на Отвъдното и се сублимира в Пуруша-Брахман. Дихателната техника Кевала и състоянието Кайвалия не могат да бъдат достигнати без строг аскетизъм, включващ очистителни процедури и много строга ограничаваща диета, целящи да изчистят душата и тялото, и да намалят скоростите на метаболитните процеси. Кайвалия е най-трудната форма на самадхи, до която малцина йогини достигат. Подържането на жизнените функции, на основа на вътрешно дишане, за сметка на натрупан в тъканите кислород и намаляване на консумацията му чрез забавяне на скоростите на метаболитните процеси, не е биологичен феномен. Хипопотамите издържат под вода, без да дишат, около тридесет минути, а китовете с часове.

кумбакаYogatattwopanishad 50.



Изтегли Йога Сутри - Samadhipadah в PDF format!
                                                                        

Google


Valid HTML 4.0 Transitional

Valid CSS!