МЕДИТАЦИЯ И БУДИЗЪМ

Съгласно ведически представи индивидите не са нищо друго освен крайната реализация на абсолютното на­чало. Ето защо съвсем естествена изглежда и крайната цел на хиндуистката етика - постигане на единство на индивидуал­ното “Аз” с абсолютното начало. Пътищата за това се посоч­ват в автентичната система йога (вайдика). Според Накамура (1912 – 1999 г.) “в резултат от приемането на абсолютното начало, към което всички индивиди и предмети принадлежат, повечето хиндуисти се концентрират върху идеята за единоначалието на всич­ки неща. Те гледат на наблюдаемия свят като на илюзия”. Грим характеризира предбудисткия период в Индия с по­мощта на цитат от големия испански поет Калдерон: “Живо­тът е само сън и всеки сънува постъпките си - царете съну­ват, че са царе и управляват . . . Разбира се, животът е само сън и дори сънищата са сън”.

В будизма за разлика от хиндуизма се приема, че светът е без начало и без край - никой не го е създал, той е вечен. В учението на Буда основна роля играе доктрината за прераждането, съгласно която в момента на смъртта на човек или животно се ражда друго същество. То носи опита от миналите си прераждания. От тази гледна точка отделният живот се разглежда като преминаване през един клас на едно безкрайно във времето училище, крайната цел на което е достигане на състояние на съвършенство - нирвана.

Буда приема, че той самият е напълно събуден от “сънищата” на живота. Той проповядва:

“Не вярвай в това, което си чул, не вярвай в учения, дошли до теб през много поколения, не вярвай в неща само защото се следват сляпо от мнозина, не вярвай в неща само защото са казани от мъдреци, не вярвай в истини, до които си стигнал с помощта на навика... Анализирай и когато резултатите от това са в съгласие с причината и от тях произтича добро за един или мнозина, приеми ги и живей с тях!”

Макар че съществуването на боговете не се отрича, в ранния будизъм те не притежават съществено значение. Съдбата на индивида се определя от тъй наречения закон на кармата, съгласно който постъпките на човека предопределят неговото бъдеще, не само в настоящия живот, но и в бъдещите прераждания. В ранните си стадии будизмът като философско - етично уче­ние е проявявал търпимост към религиозната принадлежност на своите последователи и не е представлявал религиозна док­трина. В основата на учението на Буда са залегнали четирите “благородни истини”:

1.Животът е пълен със страдания.

2.Животът е причина за страданията.

3.Страданията мотат да бъдат прекратени.

4.Съществува път за прекратяване на страданията, водещ до нирвана.

Пътят за прекратяване на страданията съдържа осем отдел­ни степени. Те са:

1.Правилни представи - приемане на четирите истини.

2.Правилни стремежи - желание за достигане на нирвана.

3.Въздържане от - лъжи.

4.Въздържане от насилия към други същества.

5.Препитаване по честен начин.

6.Правилни усилия, състоящи се в: предотвратяване на появата на лоши качества, борба с появилите се лоши качества, създаване на блага, които не са съществували, увелича­ване на благата, които съществуват.

7.Правилни мисли и възприемане - не трябва тялото, чувствата и емоции­те да се идентифицират с “аз”, не трябва предметите, с които сме свързани, да се разглеждат като собственост, не трябва тук и сега да се говори какво е било казано там и тогава.

8.Правилна медитация - върху веригите, произтичащи от тялото, върху злото, което се поражда от усещанията, върху непостоянството, на идеите, върху условията на съществува­нето.

Съгласно будизма всеки се намира на път. Този път е безкраен и може да бъде извървян с помощта на огромен брой прераждания. В резултат на събрания опит от всяко прераждане се приема за възможно индивидът да се усъвършенствува и да достигне състоянието нирвана, в което е безгранично свободен от проблемите на съ­ществуването. На санскритски нирвана означава да “излезеш отвън”, което може да се интерпретира като “да се изстудиш” по отношение на емоционалното съществуване...

Едно от средствата, в учението на Буда, за достигане на нир­вана е усъвършенствуването на интуитивното мислене с по­мощта на медитация. Основна медитативна техника в будизма е концентрацията върху дихателния процес. Като илюстрация ще представим следната автосугестивна техника описана в “Сутри на пълното осъзнаване на дишането” (Anapanasati sutta), авторството на които, според Грим, се приписва на самия Буда:

„Сядам с кръстосани под мен крака и с изправен гръбначен стълб. Съзнанието ми е концентрирано върху акта на издиш­ване, съзнанието ми е концентрирано върху акта на вдишване:

Правя дълго вдишване. Правя дълго издишване.

Правя късо вдишване. Правя късо издишване.

Усещам дишането си - вдишвам навътре.

Усещам дишането си - издишвам навън.

Тялото ми се отпуска - вдишвам навътре.

Тялото ми се отпуска - издишвам навън.

Усещам тялото си - вдишвам навътре.

Усещам тялото си - издишвам навън.

Какво спокойно усещане - вдишвам навътре.

Какво спокойно усещане - издишвам навън.

Следвам мислите си - вдишвам навътре.

Следвам мислите си - издишвам навън.

Контролирам мислите си - вдишвам навътре.

Контролирам мислите си - издишвам навън.

Аз се отпускам -вдишвам навътре.

Аз се отпускам -издишвам навън.

Спокойствие и тишина -вдишвам навътре.

Спокойствие и тишина -издишвам навън".

Друга характерна медитативна техника, използувана в бу­дизма, е зрителната концентрация върху цветни кръгове (жълти, бели, червени, сини и черни). Пре­поръчва се и концентрация в отражението на луната върху водна повърхност. Една стара будистка медитативна техника е да си представиш, че си с размери на насекомо. След като добиеш усещане за това, как изглежда светът от гледна точка на микроскопическите размери на насекомите, необходимо е да си представиш, че си огромен великан с височина на пла­нина. Смята се, че с помощта на тази техника се получава “космическо” разширяване на съзнанието.

За повишаване ефективността на медитацията будизмът пре­поръчва строго спазване на четирите “благородни истини” и осемте степени на “пътя”.

Будизмът като религиозно и философско учение достига своя разцвет в Индия през време на царуването на цар Ашока (III в. пр. н. е.). Най-характерните особености на ранния бу­дизъм в морално-етичен аспект са отричането на активната роля на боговете и издигането на моралните стойности чрез непрекъснато усъвършенствуване на личността за достигане на нирвана. С течение на времето обаче започва постепенна де­формация на основните философски и етични принципи на бу­дизма. В запазен до днес исторически документ (IV в. от н. е.) китайският монах Фа Хсиан, описвайки пътешествието си в Индия, отбелязва между другото, че в Индия будизмът е загубил своята чистота, превърнал се е в идолен политеизъм, в който върховна роля се приписва на божествата. Още по-странно развитие получава будизмът при свързването си с тантризма (будистки тантризъм) и приемането на неговите култове и обреди. Три основни причини могат да се изтъкнат за деформацията на ранния будизъм. Първата е много високите изисквания, които той поставя пред отделната личност. Втората е огромната му териториална експанзия при която в него се сублимират митологичните схеми на местни обичаи и вярвания. Третата има мирогледен характер. Възниквайки на основата на претенцията за събуж­дане на съзнанието от илюзорното сънуване на вътрешния свят будизмът постулира нереалност на външния свят. Така първоначалното учение на Буда в известна степен метаморфозира в своята противоположност. Може би това се усе­ща най-добре със стиха на Готоба (1180-1239 г.): “Желая да бъда събуден от съня само за да започна да сънувам нов сън. Реалният свят е вън от моите усещания”.

С течение на времето се разграничават две различни тече­ния: екзотеричен будизъм - хинаяна (Южна Индия, Цейлон, Тайланд и др. и езотеричен будизъм - махаяна (Северна Индия, Тибет, Китай и др.). В езотеричния будизъм (противно на ранния) се приема, че състоянието нирвана е достижимо в рамките на отделния човешки живот. В своята основна реали­зация (системата махаяна) езотеричният будизъм загубва го­ляма част от логическите достижения на учените на Буда и се изгражда в много голяма степен върху интуицията. Това се вижда и от следния откъс, който представлява част от отчета, получен от японския император след завръщането в 806 г. на негов приближен от Китай:

“Един ден аз имах шанса да срещна абата от източната пор­та на храма на зеления дракон. Този голям човек, чието будистко име е Хуй Куо, е бил ученик на големия индийски учи­тел Амогхаважра... Той ми каза: “Моят живот достига до края и преди ти да дойдеш, аз нямаше на кого да предам зна­нията си”. Ние се върнахме обратно в храма, като взехме всич­ки необходими за церемонията вещи... По-късно аз научих системата диамантена йога и пет части от учението мантраяна (истински думи)... Абатът ме предупреди, че езотеричните книги са толкова трудни за разбиране, че техният смисъл може да бъде разбран единствено само с помощта на изкуството. За тази цел той нареди да извикат дворцовия художник Ли Чен и други шестима... Аз бях въведен в тайните мудри (спе­цифични йогийски пози). Останалите негови ученици знаеха само някои от тях, но не всички... През нощта по време на моята медитация абатът се появи в съзнанието ми и ми каза: “Ние двамата с теб бяхме заедно дълго време - докато трае­ше обучението ти в езотеричното учение. Ако аз се преродя в Япония, ще стана твой ученик".

Разпространявайки се териториално, будизмът се среща с националните особености и традиции на отделните народи, по­ради което претърпява различни модификации на основните си философски, етични и други принципи. Така например китай­ските преводачи на будистката секта “Чиста земя” използуват редица даоистки думи и изрази, които не съществуват в ориги­налните санскритски текстове, като по този начин внасят зна­чителна част от даоистката философия и религия. От друга страна, много санскритски думи се транслитерират и се изпол­зуват за езотерични цели. Характерна в това отношение е мантрата ом-и-то-фо, за която се вярвало, че има облекчаващо и успокояващо въздействие.

Сектата “Чиста земя” в Китай намира много широко разпро­странение след Тангската династия (след 907 г.). Един от пио­нерите й в Япония е монахът Куиа (903 -972 г.). За да попу­ляризира будизма сред най-долните слоеве на населението, той пътувал по градове и села, танцувал по улиците и приканвал хората да медитират върху думата амида с помощта на след­ната песен:

“Ще достигнеш прекрасната, чиста земя,

където щастие те чака,

ако поне веднъж произнесеш

вълшебната дума Амида”.

По пазарните площади хората се събирали около него и танцувайки, повтаряли мантрата „не-му-а-ми-да-бу-ту". Характерно за тази секта е, че при нея за цел на човешкото съществуване не се приема достигането на състоянието нир­вана, а прераждане в т. нар. “чиста земя”, където човек го очаква безкраен и безгрижен живот. Тази концепция представ­лява своеобразен аналог на представата за християнския рай. За официален основоположник на сектата в Япония се смята монахът Хонен (1132—1212 г.), който вярвал, че медитирането върху мантрата амида е единственият сигурен начин за пре­раждане в “чиста земя”.

В сравнение с индийския будизъм, където практикуващият е подложен на много суров хранителен аскетизъм, японският будизъм е много по-либерален. Аналогично нарушаване на ас­кетизма се открива и в отношението към сексуалния живот. В “еретичната” секта тахикава се приема, че сексуалният акт е способ да се почувствуваш Буда още приживе. Подобна тенденция се проявява и в японската секта “Чиста земя” по­средством т. нар. доктрина за “съединяване в едно”.

Игнориране на аскетичните норми се открива и в японската будистка секта зен. За разлика от ранния будизъм и системата махаяна в зен - будизма се приема, че просветлението може да бъде постигнато изведнъж, без присъщата на йога или на бу­дизма подготовка на личността. Достатъчно е практикуващият да може да се освободи от емоционалните си контакти със све­та. Според етичните принципи на зен човек има в себе си за­ложби, с които сам може да изгради собственото си щастие и да превъзмогне съществуващите трудности. Необходимо е обаче да се опознаят особеностите на човешката природа. Тази концепция се илюстрира и от стиха на един от създателите на зен-будизма в Китай — монаха Тозан (807 – 869 г.):

“Дълго се търсих в другите и бях далеч.

Сега поглеждам в себе си, за да се открия.

Така аз се превръщам в това, което съм”.

В Япония зен-будизмът е пренесен през XII - XIII в. В него като единствено средство за достигане на състоянието нирвана се приема медитацията. Според зен - учителя Доген (1200 - 1253 г.) “изучаването и практикуването на зен е освобождаване на духа от бремето на тя­лото. Горенето на тамян, обожествяването, мантрата амида, изповедите, четенето на свещени книги не са необхо­дими. Достатъчно е да се практикува безмълвна медитацията”.

Техниката на медитиране в зен-будизма е изключително про­ста. Използуват се специални пози за сядане - “за зен”. Задъл­жително е гръбначният стълб да бъде изправен и да е в една линия с главата. Много често в сото-сектата медитиращият за­става пред стена. Той се стреми да забрави света, да се изключи от собственото си преживяване, да се отдели от самия себе си (шикантаза). Първоначално практикуващият се кон­центрира върху мускулната релаксация на тялото си. След това се концентрира върху ритмитизирането на дихателния про­цес, без да изменя естествения ритъм, а само да го следи. По­степенно той се концентрира върху мисловната си дейност, като се старае да бъде страничен наблюдател и да не влияе по логичен или емоционален път върху мислите. С течение на времето мисловната му дейност става хаотична и загубва ло­гичната си последователност и асоциативност. След продъл­жителни и упорити тренировки се постига способността за до­стигане на състояния, при които съзнанието на практикуващия е изпразнено от съзнателна мисловна дейност. Усеща се при­ятно вътрешно спокойствие и сигурност. Тръгвайки от това състояние, практикуващият може да реализира съзнателен психически процес с много голяма дълбочина на концентра­ция на съзнанието върху реални или абстрактни обекти.

Психичното “изчистване” в зен-будизма се постига с помощ­та на много продължителни тренировки и активно използуване на стресови фактори. Впечатление за това може да се добие със следния откъс от книгата “Източници на японската тради­ция: “Когато аз постъпих в зен ложата Тиен тунг, почитае­мият Чинг медитираше до малките часове на сутринта и след кратък сън ставаше рано и започваше отново. В залата за медитиране бяхме заедно с възрастните. От време на време някой от младите заспиваше. Възрастният, който обикаляше около нас, го удряше с юмрук или с пантофа си”.

В книгата “Две зен класики” се описва следният случай: “Когато някой питаше Гутей Ошо относно зен, той просто вди­гаше пръста си. Веднъж един посетител попита момчето, което беше негов ученик: На какво те учи твоят учител? Момчето също вдигна пръста си. Чувайки за това, Гутей отряза с нож пръста на момчето. Момчето, пищейки от болка, побягна. Гу­тей му извика и когато то се обърна, Гутей вдигна пръста си. Момчето изведнъж получи просветление".

В случая по всяка вероятност се касае за концентрация на съзнанието върху жеста “вдигане на пръст". Присъщата за зен будизма символика не ни позволява да направим опреде­лено заключение, дали описаната случка е реална или символична. Ясно е обаче едно - просветлението в зен будизма като едно специфично освобождаване на съзнанието от различни блоки­ращи го фактори се постига с помощта на откъсването на ин­дивида от социално му обкръжение и въздействие с релаксиращи техники и стресови фактори.

Медитацията в зен-будизма не е само средство за психична релаксация. Вярва се, че тя е източник на “истинско познание”. Развиването на интуитивното мислене за сметка на рационалното (анализ и син­тез) от страна на зен будистите оформя в тях на специфичен синтетичен под­ход към реалния свят. Поради тази причина литературните им про­изведения са пълни със символични и фигуративни обяснения и често остават загадка за непосветените. Така например на въпроса: “Каква е същността на зен?”, зен учителите отговарят:

“Аз съм уморен, седейки така дълго”;

“Днес и утре”;

“През деня гледам планините”;

“Бели облаци покриват скалистите върхове”.

Никой от тези отговори не е лишен от смисъл и вероятно всеки един от тях може да бъде разумно интерпретиран. Те илюстрират характерния за зен будизма стил на мислене, при който се извършва отъждествяване на конкретното с общото и общото с единичното. На въпроса: “Каква е същността на абсолютната реалност?” може да бъде отговорено в стила на следния примерен отговор: “Кипарисовото дърво в градината”, което се интерпретира като “Абсолютната реалност — това е приро­дата".

Важна роля при обучението в зен будизма играят т. нар. коани. Те представляват специфични думи или изрази, които се използуват като обекти за концентрация. Повечето от тях са лишени от конкретен логичен смисъл. В резултат на продъл­жителна работа с един коан (която може да трае години) у обучаващия се появява специфична психична реакция, пред­ставляваща отговор на коана. Най-често това е фраза, стих, специфично движение или други действия. Учителят по чисто интуитивен път преценява дали ученикът е дал правилен от­говор или не. Известна представа може да се получи с помощта на следния пример от книгата “Две зен класики”:

„Мумон Екай изучаваше зен при Гетсурин Шикан. Той не сполучваше шест години с коана “му” Един ден чу звук на барабан и изведнъж получи просветление. Той зарадва учи­теля си на 36-годишна възраст. Стихът, който съчини, беше:

“В синьото безгранично и светло небе проехтя гръмотевица,

живите същества изтръпнаха,

цялата вселена се разтърси,

планината Меру затанцува в такта на древната музика".

Коанът “му” е много популярен в зен-практиката. Той не е носител на смислов елемент. Вярва се, че с негова помощ се извършва “изчистване” на съзнанието от следи на минала психична дейност.

В последните няколко десетилетия се проявява интерес към изучаването на някои зен-процедури в психиатричната и неврологичната практика. Известният японски психиатър Морита (1874 – 1938 г.) е предложил психотерапевтичен метод, който съдържа елементи, аналогични на зен-обучението. Този метод съдържа четири последователни етапа. През първия етап болният лежи на леглото в продължение на една седмица, без да извършва друга дейност освен непрекъснат самоанализ и концентрация върху своите натрапчиви мисли, грижи, мании, стресови ситуа­ции. През втората седмица му се позволява да извършва лека домакинска работа. През следващите две седмици е необхо­димо болният да се ангажира с тежка физическа дейност, като се стреми да концентрира вниманието си върху реални обекти и да стеснява просторите на въображението си. Последните две седмици представляват подготовка за завръщането на болния към нормалното му социално обкръжение. През 1966 г. япон­ските психиатри Сузуки и Такемура модифицираха системата на Морита, като изградиха психотерапевтичен метод, съдър­жащ следните основни елементи: контакти с природата, мо­билизация на психиката чрез труд, зен-медитация.

Текстът е откъс от книгата:

САМОВНУШЕНИЕТО В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС 1983, 1986, 1987

©Никола Константинов Петров

Изд. Медицина и Физкултура, София