Sunrise yoga

SITE OF YOGA AND MEDITATION

Автогенна Тренировка

Home   Contacts




New !
Разширено и обновено изд. - 2011 г.
Самовнушението в древността и днес,
Медицина и физкултура - 207 стр.

©Никола Константинов Петров

Изтегли "Йога сутри - samadhipadah"



АВТОГЕННА ТРЕНИРОВКА - УПРАЖНЕНИЯ НА ШУЛЦ


Начален и висш курс

Системи за психично повлияване са били известни в Европа от най-дълбока древност. Съществуват данни, че още през VІ в. пр. н. е. Питагор е използувал лечебното въз­действие на музиката. Твърде е възможно тази техника за пси­хично повлияване да е била практикувана още през орфическия период (преди Омир), тъй като Питагорейската школа се смята за приемник и продължител на орфическото учение, а леген­дата за Орфей недвусмислено говори за “магическа” сила на неговата музика. Според някои сведения Платон е посетил Египет с цел да се обучи в египетските мистерии, а философът неоплатоник Плотин, живял през III в., е описал техника за достигане на екстаз. Лечебното въздействие на транса е било използува­що и от римляните. След специални процедури за вътрешно я външно телесно очистване болният пренасял в специален храм жертва на боговете. След като убивал животното, той лягал върху него и изпадал в състояние на екстаз, при което трябвало да почувствува, че боговете му да­ват знак, че ще оздравее.

Нахлуването в Европа на различни “магични практики” би­ло особено силно през първото хилядолетие на новата ера. То­ва до известна степен е повлияно и от заселването в Европа на азиатски племена, религиозните обичаи на които били близки до първобитната магия. Посредством манихейството, учението на Заратустра достигнало и до българските земи. Съществува мнението, че то е оказало силно влияние при формирането на богомилството, което чрез катарите до­стигнало до западните граници на Европа. По всяка вероят­ност богомилите са притежавали техники за волево повлияване. За това може да се съди и от критиката на Презвитер Козма към богомилите: “Затова, о христолюбци, дори да видите еретика, че изгонва бесове, че лекува слепи... не вярвайте”.

Може с голяма увереност да се смята, че в края на миналото хилядолетие и началото на настоящото в Европа са съществу­вали различни “магични” учения, които вън от мистичните си възгледи за света са притежавали и ефективни способи за во­лево повлияване. След X в. борбата на християнската църква с “магьосниците” и “магията” станала безпощадна. Под уда­рите на инквизицията изчезнали техники за психично въздей­ствие, създавани в продължение на хиляди години. Куриозен факт е, че самата християнска църква също си служи със спо­соби, близки до тези на магията. Така например ефективно се използува внушението и самовнушението при лекуване на бол­ни с докосване до свети мощи, осветяване на места и др. Въ­преки бруталните средства в борбата с противниците си църк­вата не успяла да се справи напълно с тъй наречените “ма­гьосници”. През XV век Марсилио Фичино превел „Орфика” (създадена в началото на новата ера), която е вариант на орфическото учение. Той създал способ за самоповлияване с помощта на орфически химни и зрителна концентрация върху картини, представящи символично различните планети. В орфическата теогония всяка планета символизира определена духовна енергия. Фичино добил голяма популярност и спече­лил много последователи. С магия и заклинания се занимавал и знамени­тият алхимик, лекар и естествоизпитател Парацелз (ХVІ в.). По това време се смятало, че в магнитите е скрита свръхестествена сила. Парацелз се опитвал да лекува някои болести с допиране на магнити до болната част на тялото на пациентите, при което отбелязвал случаи на прекратяване на гърчове и спазми възвръщане на говора на онемели, възвръщане на походката на парализирани.

През XVIII в. виенският лекар Месмер защитил дисертация на тема, отнасяща се до влиянието на планетите върху човека. Той приел метафизичната концепция, че пространството е про­пито от магнитен флуид, посредством който се осъществява въздействието на небесните тела върху човека. Въз основа на допускането за съществуване на свръхестествена сила в планетите и с магнетизма той също (подобно на Парацелз) започ­нал да лекува болни с помощта на докосване с магнити. След известно време Месмер придобил невероятна известност. Бол­ни от цялата страна се стичали към него и буквално обсажда­ли дома му. По време на сеансите той използувал и въздействието на музиката. В своята обширна практика Месмер уста­новил, че магнитите не са най-същественият елемент от лечеб­ната процедура. Достатъчно било той само да се докосне до болния. По време на сеансите някои пациенти усещали тръпки по тялото си, а други чувствували как болестта ги напуска. Най сугестивните изпадали в състояние на екстаз, а хистериците получавали припадъци и конвулсии. На базата на клиничната си практика Месмер достигнал до метафизичната идея за съществуването на жизнени флуиди, които могат да се предават от един човек на друг. Научната стойност на трудо­вете му била отречена от Парижката академия на науките, но клиничните резултати, получени от него, останали факт.

Хипнотизмът като явление е бил преоткрит случайно от маркиз Шастне дьо Пюисегюр, през първото десети­летие на XIX в. Сериозното му изучаване като явление започ­нало в края на същия век. През 1922 г. аптекарят Куе, създател на тъй наречената Нансенска школа, достига до извода, че не съществува внушение, а само само­внушение. Той предполага, че в основата на хипнозата стой самохипнозата, като ролята на хипнотизатора е само да оси­гури необходимите външни условия, при които присъщата на пациента сугестивност (внушаемост) се оказва доминиращ фактор. Куе предлага болните да използуват прийоми на съзнателно самовнушение, изразяващи се в концентрация на съ­знанието върху мисълта за непрекъснато подобряване на съ­стоянието им. Той препоръчва произнасяне на следната при­мерна фраза: “С всеки изминат ден моето състояние непре­къснато се подобрява”.

Съвременните методи за автогенна тренировка са свързани до голяма степен с името на немския психиатър Шулц. Основ­ните източници на развитата от него техника за самовнушение са два. Първият са клиничните наблюдения върху пациенти, намиращи се в състояние на хипноза. В началните стадии на хипнозата те обикновено имат усещането за тежест в крайниците, а след това се появява и чувство за топлина. Вторият източник са медитативните процедури, съ­държащи се в системата йога. Заслуга на Шулц е, че той е изчистил упражненията от присъщата им мистична интерпретация.

Автогенната тренировка се провежда в три различни пози. Легналата поза е най-лесна за усвояване и обикновено прак­тикуването започва с нея. Пациентът ляга на твърдо легло (медицинска кушетка), като отпуска свободно крайниците си. Дрехите трябва да са свободни, за да не стягат тялото. При желание може да се използува възглавница. Седящите пози в някои случаи могат да бъдат за предпочитане, тъй като осигу­ряват намален прилив на кръв към главата. При тези пози тялото се отпуска свободно върху облегалката на стола или напред в позата "кочияш".Първата процедура продължава между 30 и 60 секунди. Пациентът заема необходимата поза, отпуска се напълно и затваря очи. С тих глас лекуващият лекар произнася сугестивната фраза: “Аз съм спокоен, дясната ми ръка тежи”. Повта­ря се няколко пъти.

След това лекуващият лекар казва: “Сега се връщам в нор­мално състояние”. Пациентът раздвижва ръцете си, вдишва дълбоко и отваря очи. По аналогичен начин всяка нова сугестивна фраза се въвеж­да от лекуващия лекар. Останалите автогенни тренировки се провеждат от пациента самостоятелно, като използуват същите сугестивни фрази.

Автогенната техника, развита от Шулц, се състои от 6 стан­дартни упражнения, които представляват началния курс, и 7 медитативни упражнения, които се включват в т. нар. висш курс. Правят се по две или три тренировки на ден обикновено след хранене, в подходящи помещения, осигуряващи добра звукоизолация и комфортна температура.


Начален курс

В началния курс се използуват следните стандартни упражнения:

Първо упражнение

1.Аз съм спокоен... дясната ми ръка тежи. Продължителност 30 - 40 секунди. Практикува се няколко дни.

2.Аз съм спокоен... дясната ми ръка тежи... Аз съм спокоен... лявата ми ръка тежи... и двете ми ръце тежат. Продължителност 30 - 40 секунди. Практикува се 2 - 3 дни.

3.Аз съм спокоен... дясната ми ръка тежи... Аз съм спокоен... лявата ми ръка тежи. Аз съм спокоен... левият ми крак тежи... десният ми крак тежи. Продължителност 30 - 40 секунди. Практикува се 2 - 3 дни.

4.Аз съм спокоен... левият ми крак тежи. Аз съм спокоен... десният ми крак тежи. Продължителност 30 - 40 секунди. Практикува се 2 - 3 дни.

5.Аз съм спокоен... десният ми крак тежи... Аз съм спокоен... левият ми крак тежи... И двата ми крака тежат... Продължителност 60 секунди. Практикува се 4 - 5 дни.

6.Аз съм спокоен... десният ми крак тежи... Аз съм спокоен... левият ми крак тежи... И двата ми крака тежат. Аз съм спокоен... дясната ми ръка тежи. Аз съм спокоен... лявата ми ръка тежи... И двете ми ръце тежат. Цялото ми тяло тежи... Продължителност 60 секунди. Практикува се 4 - 5 дни.

С първото стандартно упражнение се цели практикуващият да се научи да отпуска тялото си.

Второ упражнение

1.Аз съм спокоен... краката и ръцете ми са тежки... Дясната ми ръка е топла... и двете ми ръце са топли.., Продължителност 60 секунди. Практикува се 9 - 10 дни. След това продължителността се увеличава на 75 - 90 секун­ди и упражнението се практикува още няколко дни.

2.Аз съм спокоен... ръцете и краката ми са тежки... И двата ми крака са топли... Дясната ми ръка е топла... Продължителност 3 минути. Практикува се 6 - 7 дни.

3.Аз съм спокоен... ръцете и краката ми са тежки... И двата ми крака са топли... дясната ми ръка е топла.... лявата ми ръка е топла. Продължителност 3 минути. Практикува се 4-5 дни.

4.Аз съм спокоен.., ръцете и краката ми са много тежки... И двата ми крака са топли... дясната ми ръка е топла.... Лявата ми ръка е топла... и двете ми ръце са топли... Продължителност 3 минути. Практикува се 4 — 5 дни.

5.Аз съм спокоен... и ръцете, и краката ми са тежки, и ръцете, и краката ми са топли. Тялото ми е тежко и топло... Продължителност 3 минути. Практикува се 4 - 5 дни.

С второто стандартно упражнение се цели да се увеличи сте­пента на релаксация и да се разширят периферните кръвонос­ни съдове. Известно е, че при повишаване на температурата се получава разширяване на периферните кръвоносни съдове. Това може да бъде постигнато със самовнушение върху пред­ставата за затопляне на тялото.

Трето упражнение

Целта на третото стандартно упражнение е да се ритмизира и успокои сърдечната дейност. В легнало положение практи­куващият поставя дясната си ръка върху сърдечната област и мислено произнася следната автосугестивна фраза: Аз съм спокоен... ръцете и краката ми са тежки,...ръцете и краката ми са топли... сърцето ми бие спокойно и рит­мично. Продължителност 90 - 200 секунди. Практикува се 10 — 12 Дни.

Четвърто упражнение

В четвъртото стандартно упражнение се включва активна автосугестия върху дихателния процес. Ще отбележим, че първите три стандартни упражнения, макар и по косвен път, също до­принасят за успокояване и хармонизиране на дихателния процес. С това упражнение се цели пряко въздействие върху ди­хателния ритъм. Използува се следната автосугестивна фраза: Аз съм спокоен... ръцете и краката ми са тежки и топли... Сърцето ми бие спокойно и ритмично... Дишам дълбоко и равномерно... Продължителност 2 минути. Практикува се 15 — 16 дни.

Пето упражнение

Редица физиологични и психо-соматични изследвания показват, че затоплянето на коремната област довежда до успо­кояване дейността на централната нервна система. Петото стандартно упражнение цели стимулирането на аналогичен ефект. Използува се следната автосугестивна фраза: Аз съм спокоен... ръцете и краката ми са тежки и топли,.. Сърцето ми бие спокойно и ритмично... дишам дълбоко в равномерно... Слънчевият ми възел излъчва топлина. Продължителност 2 минути. Практикува се 20 дни.

Шесто упражнение

Физиологичните и клиничните наблюдения показват, че ох­лаждането на челната област на главата с помощта на ком­преси или други средства довежда до благоприятни за нервната дейност ефекти. Аналогичен ефект се цели и с шестото стандартно упражнение. Използува се следната автосугестив­на фраза: Аз съм спокоен... ръцете и краката ми са тежки и топли.., Сърцето ми бие спокойно и равномерно... дишам дълбоко и равномерно... Слънчевият ми възел излъчва топлина... Челото ми е хладно... Продължителност 2 минути. Практикува се 15 дни.


Висш курс

Във висшия курс се използуват следните медитативни упражнения:

Първо упражнение

То представлява медитация върху цвят. След прилагане на шестото стандартно упражнение от началния курс практикува­щият усеща приятна вътрешна топлина и спокойствие. От това изходно състояние той започва мислено да концентрира съзнанието си върху обекти с характерни цветове: заснежени пла­нински върхове, цвят на огнена лава, синьо цвете, златисти есенни пейзажи и др. По време на упражнението практикува­щият трябва да се опитва да задържа в съзнанието си пред­ставата за цветните картини, а не за конкретните форми или цветове. Упражнението се практикува, докато трениращият се научи да визуализира цветни обекти. Упражнението може да се из­пълнява и вечер преди лягане.

Второ упражнение

Различава се от първото упражнение само по това, че кон­центрацията на съзнанието се извършва върху въображаеми обекти с точно определен цвят: червен, черен, син, бял и жълт.

Трето упражнение

При изпълнение на това упражнение практикуващият се стреми да визуализира конкретен обект: ваза, цвете, опреде­лено лице и др.

Четвърто упражнение

При изпълнението му практикуващият концентрира съзна­нието си върху някаква абстрактна идея: справедливост, мир, радост, надежда, любов и др.

Пето упражнение

При това упражнение концентрацията на съзнанието се из­вършва върху определено емоционално състояние. Шулц дават следния пример — приятното усещане, когато виждаме връх от Баварските Алпи. Концентрацията на съзнанието трябва да се извършва не върху конкретния образ, а върху усещанията за спокойствие, пространственост и свобода, които се получа­ват при съзерцаването на пейзажа.

Шесто упражнение

При изпълнението на това упражнение се извършва вътреш­на визуализация на друг човек. В началото трябва да се из­бират неутрални лица, които не са свързани с нас с отрица­телни или положителни емоционални контакти. По-късно обек­ти на концентрацията на съзнанието ни трябва да станат ли­ца, с които сме тясно свързани. Отначало нашата субективна природа няма да ни позволи да ги виждаме в техния истин­ски облик. В нашето въображение трябва да се стремим посте­пенно да се освободим от субективния фактор и да се научим да си ги представяме в техния реален образ, освободен от емоциите, които изпитваме към тях.

         Седмо упражнение
           В това последно медитативно упражнение практикуващият фокусира съзнанието си върху абстрактни проблеми от типа на: Какво искам от живота? Какви грешки допускам в живота? Всички медитативни занимания в системата на Шулц са е продължителност 30—60 минути.

Въз основа на познанията за кортико-висцералните корела­ции и връзката между условните рефлекси и вегетативната нервна система Клайнзорге и Клумбис предлагат сугестивни техники, имащи за цел психо-терапевтично повлияване върху даден орган или система. Ето някои стандартни фрази, които се използуват за целта:

При Кашлица
          Гърлото ми е студено ... Гърдите ми са топли ... Дишам спокойно и равномерно ...

При Бронхиална Асма
          Гърлото ми е студено ... Гърдите ми са топли ... Дишам спокойно и равномерно ....

При Високо Кръвно Налягане
          Дишам спокойно и равномерно ... Челото ми е студено ... Главата ми е спокойна и
лека ... Сърцето ми бие равномерно и спокойно ........

 При Ангина Пекторис
           Дишам спокойно и равномерно .... Челото ми е студено .... Главата ми е спокойна и
лека ... Сърцето ми бие равномерно и спокойно ........

 Нарушение на Съня
           Сърцето ми бие равномерно й спокойно ... Топлината ме приспива ... Спи ми се ...

 При Простуда
           Носът ми е топъл ... Ушите ми са топли ... Пръстите на ръцете ми са топли...
Ходилата ми са топли...

Автогенната тренировка на Шулц е разработена за конкрет­но приложение в медицинската практика, като психо-терапев­тично средство при лекуването на клинично болни хора. Тя обаче може да се практикува и от здрави индивиди за пости­гане на психична и физическа релаксация, както и за разши­ряване на обема на психичните възможности. Една, от големи­те заслуги на Шулц е, че е използувал древния опит на Йога, като го е очистил от традиционния му мисти­цизъм. В дългогодишната клинична практика на създадената от него школа е получена богата информация за възможно­стите на автогенната тренировка като средство за лечение и самоизграждане. В практиката си А. Свядощ и А. Ромен обръщат особено внимание на сугестията, а К. Мировски и А. Шогам на мобилизиращите упражнения. По наше мнение предимствата на автогенната тренировка пред хипнотерапията са свързани със следното:

1.При хипнотерапията болният се отнася пасивно към ле­чението, докато при автогенната тренировка той извършва це­лево насочена волева дейност.

2.При хипнотерапията личността на лекуващия лекар доминира над личността на болния.

3.Хипнотерапията е неприложима при пациенти с ниска степен на внушаемост.

Разширено и обновено издание на книгата

САМОВНУШЕНИЕТО В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС , 2011 г.

©Никола Константинов Петров

Издателство Медицина и Физкултура, София

                                                                         
Google




Valid CSS!

Valid HTML 4.0 Transitional